Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин направи извънредни признания на двадесет и четвъртия ден от войната
  • Новини

Путин направи извънредни признания на двадесет и четвъртия ден от войната

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
putasiniaizvunredno.jpg

Руският президент Владимир Путин излезе на сцената на пълен футболен стадион в Москва, за да говори за инвазията в Украйна, обещавайки на десетки хиляди хора, развяващи руски знамена, че всички цели на Кремъл ще бъдат постигнати. За това съобщават от Reuters.

„Ние знаем какво трябва да направим, как да го направим и на каква цена. И ние със сигурност ще изпълним всичките си планове“, каза Путин на митинг на московския футболен стадион „Лужники“.

Той каза, че войниците, които се бият в това, което Русия нарича своята „специална военна операция“ в Украйна, показват единството на Русия.

„Рамо до рамо, те си помагат, подкрепят се и при нужда се прикриват от куршуми с телата си като братя. Такова единство не сме имали отдавна“, каза той.

Путин каза, че операцията в Украйна е била необходима, защото Съединените щати са използвали страната, за да заплашват Русия, а Русия е трябвало да се защитава рускоговорящите хора в Украйна от „геноцида“.

Украйна казва, че се бори за съществуването си и че твърденията на Путин за геноцид са неверни.

Сцената, на която Путин говори, беше украсена с лозунги „За свят без нацизъм“ и „За нашия президент“, като се виждаше буквата „Z“ – маркировка, използвана във военната операция в Украйна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страховита прогноза: Готвят се показни арести на бивши министри по списък на Лена Бориславова
Next: 11 бежанци с бебе са прогонени от хотел във Велико Търново

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
  • През хиляда деветстотин деветдесет и пета година родилното отделение се напълни с викове, сякаш самият живот бе решил да покаже колко е упорит.
  • Имението Санта Елинор миришеше на студен лукс, на изкуствени цветя и на пари, които никога не бяха минавали през трудолюбиви ръце. Още с първата крачка усетих, че не принадлежах там. Износените ми обувки оставиха мокри следи по белия мрамор, а ръцете ми, белязани от десетилетия чистене в чужди домове, изглеждаха като обида в тази бляскава тишина.
  • Лукас преглътна и вдигна поглед към Анто. За първи път откакто беше прекрачил прага, някой не го гледаше като петно по лъскавия мрамор.
  • Острият звук на клавишите, ударили мрамора, отекна из имението като изстрел.
  • „Лельо, а тези деца живеят при мен“, промълви окаляно момченце, втренчено в жената, която ридаеше, и тя застина… 😲😲😲
  • Даниел се прибра като човек, който носи на раменете си цялата нощ. Миришеше на дим, на мокър асфалт и на чужди страхове, които не успяваше да остави на прага на работата. Беше преживял двойна смяна, онези смени, след които дори тишината в дома звучи като сирена.
  • Маргарет седеше мълчаливо на пътническата седалка и стискаше малката кожена чанта в скута си, сякаш вътре беше заключено последното, което можеше да я задържи на този свят.
  • Денят, в който положихме Лора да почива, не приличаше на ден. Приличаше на дълга, студена сянка, която се е излегнала върху мен и отказва да се махне. Вътре беше пълно с хора, но аз не чувах думите им. Виждах само устни, които се движат, ръце, които се протягат към мен, очи, които ме гледат с жал. Жалта беше като мокър сняг. Полепва, тежи, стопява се бавно и пак остава студ.
  • На следващата сутрин алеята беше празна, а телефонът ми не спираше да вибрира, сякаш някой беше вързал сърцето ми за кабел и го дърпаше с груба ръка.
  • Небето беше тежко и ниско в деня, в който изпратих баща си Ричард. Облаците притискаха каменния покрив на старата църква така, сякаш и те имаха нужда да се облегнат на нещо, за да издържат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.