Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин не е на себе си. Байдън ги удари в сърцето. До дни Русия е на колене!
  • Новини

Путин не е на себе си. Байдън ги удари в сърцето. До дни Русия е на колене!

Иван Димитров Пешев март 9, 2022
putsiaihasiha.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Съединените щати налагат пълна забрана на вноса на руски петрол, газ и въглища в страната, потвърди във вторник американският президент Джо Байдън.

Това е поредна порция от безпрецедентните санкции, с които Западът отговаря на военната инвазия на Русия в Украйна, започнала на 24 февруари.

В същото време британското правителство реши постепенно да прекрати вноса на руски петрол и петролни продукти в Обединеното кралство до края на 2022 г., съобщи Би Би Си.

По думите на Байдън с този ход “американският народ ще нанесе нов мощен удар” на управлението на руския му колега Владимир Путин. “Ние няма да участваме в субсидирането на войната на Путин“, заяви американският държавен глава, цитиран от Би Би Си.

Въпреки нарастващите страхове от покачване на цените на газа, този ход има подкрепата на демократите и републиканците в САЩ. В понеделник висши републиканци и демократи в Конгреса обявиха двупартийно споразумение за прекратяване на нормалните търговски отношения с Русия и Беларус.

Около 8% от вноса на петрол и рафинирани продукти в САЩ идват от Русия, докато във Великобритания Русия съставлява около 6% от вноса на петрол.

Европейският съюз много повече разчита на руската енергия и затова вече обяви, че ще премине към алтернативни доставки и ще разшири по-бързо чистата енергия, за да запълни недостига, за да стане Европа независима от руските изкопаеми горива “много преди 2030 г.“. Европейската комисиязаяви, че ще намали търсенето на руски газ с две трети – в момента ЕС получава 40% от своя газ от Русия.

Мерките имат за цел да навредят на Русия, чиято икономика е силно зависима от износа на енергия. Подобно действие обаче може да доведе до покачване на цените. Страховете на инвеститорите от ембарго доведоха суровия петрол Брент до 139 долара за барел в един момент в понеделник – най-високото му ниво от почти 14 години.

Междувременно Русия предупреди, че може да затвори главния си газопровод до Германия – “Северен поток 1”, ако Западът забрани руския петрол.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Бутилка олио чукна 7 лева – почти двоен скок само за ден
Next: Глория излезе суха от водата, Симона не можа: Страшен скандал заради кръщенето на Галина

Последни публикации

  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.