Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин смрази руснаците: Гответе се да ударят Москва внезапно за 5 минути
  • Новини

Путин смрази руснаците: Гответе се да ударят Москва внезапно за 5 минути

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2022
putiininininini.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Различни националистически движения в Украйна си приписват “завоюването на независимост”. Разпадът на историческа Русия, обединена в СССР, тежи на тяхната съвест”, коментира Путин.„В стратегически американски документи е записано, че може да се очакват такива удари”, каза още той

„Обръщам се към нацията да са готови за внезапен удар към страната ни. В стратегически американски документи е записано, че може да се очакват такива удари. В документите на НАТО Русия е посочена като основна заплаха за евроатлантическия съюз”. Това заяви президентът на Русия Владимир Путин в извънредно обръщение към руснаците.

„Не искаме да вярваме в това, но фактите са такива. Искам те да са ясни за Украйна, и за Русия. Тактическата авиация на НАТО може да порази границите ни до Казахстан, а техниката на НАТО ще позволи да контролират въздушното ни пространство до Урал. С балистически ракети могат да поразят цели до 5000 километра. Крилати ракети могат да ударят Москва за пет минути, а други ракети могат да стигнат дори за 4. Това е като да ти забият нож в гърлото”, допълни той, цитиран от БГНЕС.

“Скъпи приятели, тема на моето изказване са събитията в Украйна. Това е важно за нас и за Русия. Обръщам се към руснаците в Украйна”, каза Путин в началото на обръщението.

“Въпросът е много сериозен. Ситуацията в Донбас придоби критичен характер. Не искам да давам оценки, а да кажа следващите стъпки”, добави той.

“Украйна не е съседна наша страна, а е неотделима част от нашата история, там са нашите близки и приятели. За да обясним действията на Русия и целите, които си поставяме, трябва да кажа няколко важни думи: Съвременна Украйна бе създадена изцяло от Русия. Сталин присъедини СССР и й даде някои земи, по-рано принадлежали на Румъния и Полша. През 1954 г- Хрушчов също й подари допълнителни земи. Така се сформира територията на съвременната Украйна”, заяви президентът на Русия.

„Нашият народ призна геополитическата реалност, станала след разпада на СССР. Още от момента на обявяване на независимост на Украйна, Русия винаги й е помагала. По експертни оценки обемите на ежегодните кредити, които Русия е давала на Украйна от 1991 до 2013 г. е в размер на 250 милиарда долара. 100 милиарда долара е дала Русия по други линии на Украйна от 1991 г. насам”, каза още той.

Руският президент подчерта, че Русия помага и на всички бивши съветски републики.

Новите независими държави трябваше да се откажат от исканията си за членства в различни организации зад граница, посочи президентът и добави: „И въпреки това Русия винаги е сътрудничила с Украйна и е уважавала нейния интерес”.

„Така в 2011 г. двустранните ни връзки бяха в размер на 50 милиарда долара – много повече отколкото търговията й с ЕС преди пандемията. Вместо партньорство, Украйна започна да проявява безцеремонен характер. В Киев се опитаха дори да използват диалога с Русия като шантаж към Запада. С това украинските власти започнаха да трупат позитиви за себе си с абсолютно отрицание на всичко руско. Национализмът взе ръст, и украинците забравиха колко много им е помагала Русия”, продължи той.

Според Путин още през 1991 г. Украйна е започнала да следва чужди политически интереси, които са започнали да стават интереси на управляващите, но не и на обикновения народ. „Интересите се състояха в това да оказват услуги на геополитическите врагове на Русия, вместо да правят живота на хората по-добър. Започна борба с различни олигархически кланове, корупцията придоби особен характер – тя разяде украинското правителство. Именно тя доведе до преврат през 2014 г.”, допълни Путин.

„Стана ясно, че САЩ е превеждала по банкови сметки над 1 милион долара дневно на участници в протестите. Майданът не върна демокрацията в Украйна, а напротив – доведе ситуацията там до тупик. Украйна е в остра криза – през 2019 г. почти 6 милиона украинци – около 15% от цялото население, са били принудени да търсят хляб извън пределите на страната. През 2020 г. в условията на пандемията над 6000 лекари са напуснали страната, за да работят в чужбина”, каза още Путин.

По думите му експлоатацията на газопреносната система на Украйна, която е създадена изцяло от Русия, „вече е в трагично състояние”. „Определен екип от западни съветници дават акъл на правителството на Украйна как да управлява. Посолството на в САЩ в Украйна контролира борбата с корупцията – няма лошо, а къде са резултатите? Разбират ли украинците, че те отдавна не са независими? Приватизацията отдавна загуби национален характер и придоби персонален?”, попита Путин.

„Продължава курсът на принудителна асимилация, вече има закон за “кримните” народи; руският език вече бива премахнат от рекламите; преследва се свободното слово; Украйна вече има своите “западни куратори”, западни депутати в парламента, посегнаха дори на Украинската православна църква. И това не са просто приказки, а има конкретни документи: църквата стана циничен изпълнител на правителствените решения – това е против духа на единството и всичко останало. Жителите на Крим направиха своя избор – искат да са с Русия”, каза още Путин.

„Всички говорят за война днес, а целият свят защитава Украйна. Днес тя заговори за ядрено оръжие, а забравя, че всичкото й оборудване идва от Русия. Затова ако тя днес реши да прави такова оръжие, ще й е лесно, особено когато то се поддържа от чужди страни. Днес усилено се говори за оръжие за масово поразяване – още повече когато западните сътрудници казват, че ще помогнат на Украйна за това. Като безкраен поток чужди страни въоръжават Украйна като демонстрация на огромна сила”, продължи руският президент.

„Постоянно в страната присъстват чужди военни. Командването на украинските военни сили се осъществява от НАТО. САЩ взеха територията на Русия като сцена на военен театър. Вече е приет закон за участие в многонационални учения – ясно е, че става въпрос за войските на НАТО, и в близките години са планирани множество учения. За всички е ясно, че това е само претекст към увеличаването на военните в страната, а въздушното й пространство е отворено за чужди самолети и дронове, с които се наблюдава и състоянието на Русия. Същото е и положението в Черноморието”, допълни Путин.

По думите му според Конституцията на Украйна не може да се разполагат чужди войски.

„Това явно е нещо, което може да бъде пренебрегнато. Да, всяка страна има правото да избира членството си в съюзи, но според международните документи е записано, че няма право да укрепва своята система в ущърб на други страни”, посочи Путин.

Встъпването на Украйна в НАТО е пряка заплаха за Русия, подчерта руският президент, и допълни, че Украйна е длъжна да се съобрази с волята на по-стария си партньор. „И днес светът се отнася скептично към искането на Украйна да влезе в НАТО. И днес чуваме от европейски столици, че на Украйна „ще й мине”. НАТО е отбранителен съюз, но реалността на такива думи е съвсем различна. Западните страни очакваха членството на НАТО да ги защити, но всичко се оказа точно наобратно: искаха да увеличат потенциала на отбранителната си сила, но тя беше насочена срещу Русия. Ние последователно предлагахме различни форми на сътрудничество, например във формата НАТО – Русия”, поясни Владимир Путин.

„През 2000-та година при визитата на Бил Клинтън, го попитах как се отнася САЩ към присъединяването на Русия в НАТО, Клинтън се отнесе много сдържано, не искам да изпадам в подробности”, допълни руският президент.

„Сега искам да попитам: защо, защо е всичко това? Добре, не искате да сме ви съюзник, но защо ни правите враг? Отговорът е един: защото САЩ искат така! Това е и отговорът на всичките ни опити за диалог. През 1999 г. Полша, Чехия, през 2004 г. – България; а сега в Румъния и Полша започват мащабни установки на противоракетно оръжие – това са сериозни нападателни оръжия. В същото време САЩ разработва уникална ракета за наземно и морско поразяване. Нашата информация казва, че членството на Украйна в НАТО и разполагането на войски там – въпросът е ясен”, коментира той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Трагедията във Върбица, 10 войници загиват в придошлата река през 1990 г
Next: Министър с голяма новина за пенсиите и лекарствата

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.