Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пухкава питка-СИРЕНКА със специална заливка – няма да спрете да я ядете
  • Новини

Пухкава питка-СИРЕНКА със специална заливка – няма да спрете да я ядете

Иван Димитров Пешев март 21, 2023
gsdjdfkdfudf.png

Пухкава питка-Сиренка със специална заливка

Продукти:

1 пакетче суха мая (11 г)

1 чаша гъсто кисело мляко на стайна температура (200 мл) или заквасена сметана

1 чаша топла вода (200 мл)

60 мл олио

5 чаши брашно (625 g)

1 чаена лъжичка сол (10 g)

За плънката:

обикновено бяло сирене

За заливката:

2 яйца

1 чаша кисело мляко (200 мл)

половин чаена лъжичка сол

60 мл масло

Приготвяне:

Поставете пакетче суха мая в по-дълбок съд, след което добавете чаша кисело мляко, престояло на стайна температура, чаша хладка, не гореща, вода и 60 мл олио. Разбъркайте добре, докато маята се разтопи.

Към течната смес постепенно добавете брашното и една чаена лъжичка сол. Първо се разбърква с лъжица или шпатула, докато брашното поеме течността и се получи гъсто тесто, а след това, когато добавите останалото брашно, се омесва на ръка.

Месете няколко минути, докато получите средно меко и еластично тесто, което не лепне за ръцете. След това го оставете в купата и го покрийте с прозрачно стреч фолио. Оставете тестото да втасва на топло място, докато удвои обема си (или го оставете в топла фурна, предварително загрята до 50 градуса).

Извадете тестото върху леко набрашнена повърхност и го омесете внимателно. След това го разделете на четири части и от всяка част оформете топка. След това върху набрашнена повърхност с помощта на точилка разточете първата кора във формата на правоъгълник.

Поръсете малко натрошено сирене или пълнеж по избор по цялата повърхност. след това внимателно навийте кората на руло от едната страна (по-дългата). Повторете процедурата с всички останали топки тесто, така че да получите 4 рула.

Намажете с мазнина по-голяма тава (40 см) и нарежете рулата на парчета с ширина около 3 см. Подредете парчетата в тавата едно до друго на малко разстояние от 0,5-1 см.

Намажете пръстите си с олио и леко натиснете всяко парче отгоре, така че всяко парче да е по-близо до следващото. Покрийте тавата с кухненска кърпа и я оставете за 20-25 минути в топло помещение без течение. През това време пригответе заливката:

За заливката (всички съставки трябва да са на стайна температура): В по-дълбока купа разбийте две яйца, след което добавете чаша гъсто кисело мляко/заквасена сметана (200 мл) и разбийте добре, докато сместа стане гладка.

Към сместа добавете 60 мл разтопено масло и половин чаена лъжичка сол. Разбийте добре и изсипете сместа по цялата повърхност на сиренките.

Сложете ги да се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса до хубаво зачервяване. Оставете леко да изстинат, след което сервирайте.

Continue Reading

Previous: Тайната на светената вода и как да се лекуваме с нея
Next: Как от 1 стар банан си изкарах семки и си отгледах бананово дърво у дома

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.