Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен обрат с убийството на Евгения: Ето какво разкри майка й! Убил я е за
  • Новини

Пълен обрат с убийството на Евгения: Ето какво разкри майка й! Убил я е за

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
evefasnasgasd.png

Майката на Евгения от Перник, за чието убийство пред съда са изправени мъжа ѝ Орлин и баща му Пламен, разтърси съдебната зала с версията си за смъртта. Преди да започне съдебното заседание днес, тя се нахвърли словесно срещу зет си.

Не става въпрос за убийство от ревност, а за престъпление за пари, това каза Капка, майката на Евгения.

 

 

Не изпускай тези оферти:

В разтърсващ разказ пред съда, майката разкри, че първо Орлин я излъгал, че Евгения е на фитнес. Тя обаче видяла спортния ѝ сак в жилището им и веднага усетила, че я лъжат.
„С мъжа ми смятаме, че е заради пари.

Внесоха първоначална вноска за жилище 90 хиляди. Кой убива от ревност?! Никой!“, това заяви Капка Чорбанова пред България он ер. Тя описа зет си Орлин така: „Той е прикрит човек, от едната страна добър, от другата – дявол! Дявол, който един час преди да я убие, е обядвал с нея“.

Почернената майка каза също, че мъжът на дъщеря ѝ е сложил камери в детските играчки, за да следи всяко нейно движение. Целта била да по този начин да научи паролата на телефона на Евгения, която работила от дома си. Заради това, по думите на майката, на телефона на дъщеря ѝ имало и устройство за следене.

„И един милион да ми дадат, детето ми го няма! Детето ми го няма, то не струва пари!“, проплака пред камерите Капка Чорбанова. В хода на делото днес се разпитват близки и роднини на семейството на Евгения, която беше открита натикана в куфар след месец издирване от полицията през 2021 година.

 

Тялото на 33- годишната Евгения Владимирова беше открито в куфар, месец след изчезването ѝ през 2021 г. В съдебната зала със своите адвокати присъстваха обвинения за убийството – съпругът ѝ Орлин, а също и неговият баща Пламен Владимиров, който е обвинен, че е помогнал на сина си да прикрие ужасното престъпление.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свирепа зима и опасно време! Проф. Георги Рачев стресна с прогноза за 30-40 см сняг
Next: Диета на български лекар подлуди света. Наша продуцентка свали главозамайващите 38 кг с нея. Вижте какво включва режима

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.