Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълнени пиперки с боб – наследих рецептата от баба и задължително я правя за Бъдни вечер:
  • Новини

Пълнени пиперки с боб – наследих рецептата от баба и задължително я правя за Бъдни вечер:

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
sdfgdfgdsfgsdfdsf.png

Направете сами тези пълнени постни чушки с боб . Ястието е страхотно на вкус, приготвите ли ги веднъж, ще се влюбите и ще предпочитате този вариант пред „месния“. Ако изберете хубав боб за тези чушки, резултатът със сигурност ще бъде невероятен.

Рецептата на Валентина няма как да ви разочарова, както казва тя, защото е многократно изпитана и лесна за изпълнение. Освен това й е завещана от нейната баба, а семейните рецепти, както знаем, са истинско богатство, което трябва да пазим!

В плънката се слага само боб, а по желание може да добавите и зеленчуци на вкус. Някои обичат да слагат моркови, чушки, ориз, праз и т.н., но наистина няма нужда, защото тези пълнени чушки са вкусни сами по себе си. Ето какво ви трябва за тези апетитни Пълнени пиперки с боб :

 

Пълнени пиперки с боб

Продукти: 

800 г – 1 кг боб

1 глава чесън

2 литра вода

3-4 глави лук (400-500 г)

1-2 супени лъжици брашно

сол

сухи подправки

лют червен пипер на прах

черен пипер

сушени чушки – може да използвате и пресни или замразени

Време за варене на боба: от 1 час и 30 минути до 2 часа. По време на варенето се добавя вода, колкото е необходимо.

Приготвяне:

Бобът, който избирате, трябва да е качествен, вземете го от известен производител (миналогодишният да не се смесва с тазгодишния). Накиснете боба във вода в тенджера и го оставете да престои една нощ. Предварително може да измиете боба в няколко води, а в третата или четвъртата да го сложите да престои цяла нощ.

сварен боб

На следващия ден прецедете боба от водата и го сложете в тенджера. Бобът трябва леко да е набъбнал преди да го сложите да се вари. Залейте го с 1,5 л или 2 л вода и сложете 1 глава чесън, разделена на скилидки, да се вари заедно с боба. Ако е необходимо, долейте още вода.

боб с чесън

Тенджерата се захлупва с капак и бобът се вари около 2 часа, на слаб огън, за да не се разпадне. След като уври, прецедете го от водата, в която се е варил, и я запазете за по-късно.

Лукът се нарязва на ситно, а по желание и чесънът. Сложете да се запържи в малко олио, докато стане стъклен и преди края подправете на вкус, с подправки по избор.

запържен лук

Добавете червен пипер, чили (по желание) и добавете 2-3 чаши вода към лука, за да направите сос. Когато сместа се сгъсти, отстранете от котлона и я изсипете при боба. Разбъркайте, докато бобът поеме соса и плънката стане кремообразна.

Попарете малко чушките (ако са сухи) във вряща вода за около 15 минути, за да се напълнят по-лесно с плънката. Може да използвате и пресни чушки или замразени такива (предварително ги размразете). Напълнете чушките с бобената плънка и ги наредете в голяма тенджера.

накиснати чушки

бобена плънка

Когато напълните тенджерата, налейте отгоре водата, в която се е варил бобът.

пълнени чушки с боб

Печете чушките впредварително загрята фурна на 200 градуса за около 30 минути, похлупени. Поднесете ги топли на празничната трапеза!

пълнени чушки с боб

Весели празници!

Continue Reading

Previous: Свещеник умря за 48 минути, след което се върна от онзи свят и разказа какво ни очаква
Next: Окачете го над вратата и нищо летящо няма да припари в дома ви – най-евтината мухоловка за няма и 10 стотинки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.