Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Първата ни дама смая с уникален тоалет – Деси Радева никога не е била по-красива
  • Без категория

Първата ни дама смая с уникален тоалет – Деси Радева никога не е била по-красива

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Screenshot_15

Съпругата на президента Румен Радев блесна в рокля от пясъчна дантела по време на откриването на реновираната катедрала „Нотр Дам“ в Париж.

„Тоалетът на Десислава Радева в Париж е наш. Носи го четвърти път, което е sustainable! (бел.ред. устойчива мода, рециклирана мода с цел опазване на околната среда). С това тя отново показа отговорно поведение към устойчивостта в модата„, заявиха за Епицентър.бг от екипа на дизайнерката Невена Николова, която развива успешна кариера във Великобритания. NEVENA се е превърнала в любима марка на знаменитости, сред които Елизабет Хърли, Ел Макферсон и Никол Шерцингер.

 

Самата дизайнерка неколкократно е казвала, че Радева не е никак претенциозна, но работата с нея е предизвикателство, тъй като статутът й на първа дама презентира не само личността й, а и цяла България чрез един-единствен тоалет.

 

И добави: „Интересен аспект при сегашното държавно събитие е, че тоалетът е майсторски изработен от прекрасна френска дантела, което със сигурност не е останало незабелязано от домакините, и отбелязва уважение към тях“.

 

NEVENA подчертава характеристиките на любимата дреха – нейно творение за Деси Радева: „Тоалетът с дължина под коляното и три четвърти ръкав в неутрален, топъл цвят, се отличава със сдържаност и с единствена декорация от триизмерност и дискретен колан. Силуетът на дрехата е женствен, а комбинацията от вталена и разкроена част, материя и безшумен детайл създават баланс между личност, фигура и повод. Линиите навсякъде са съзнателно търсени и внимателно разполагани за постигане на хармония между елементите. Дъгата на ръкавната извивка е прибрана навътре, а овалът на деколтето е подчертан от триизмерни цветя. Мотивите на дантелата са ненарушени от видими шевове, плод на стотици часове фина ръчна работа. Материята под френската дантела в цвят персийски пясък е златисто розово сатенирана коприна, подчертаваща мекотата на тъканта върху нея“.

 

Както вече посочихме, това не е първият случай, когато г-жа Радева залага на перспективно ползване на тоалетите си. Роклята в пясъчна дантела, с която тя се появи в Париж, не е нова в гардероба й.

 

Тоалетът на НЕВЕНА събра възторзите на спецалистите, когато Радева се появи с него до кралица Рания ал-Абдула в двореца в Аман в Хашемитско кралство Йордания по време официалната визита на първото семейство при крал Абдула II бин ал-Хусейн през 2018 г.

 

e7909bbd-7d44-4bc4-9fba-d7a576ff2ad6

 

Президентската съпруга облече същата на рокля и на Държавния прием по случай националния празник на Република България – 3 март през 2019 г. Както и на откриването на инициативата Българската Коледа същата година.

 

IMAGE_7328470_804_0

 

86907360-fb03-48b0-ab22-18fd30e96127

 

Така, със своите избори на вече видяни тоалети г-жа Радева показа както отговорност към екологичния аспект на модата, така и различните възможности за носимост на една и съща дреха за различни поводи.

 

Изборът на Радева отново показва, че и тя, както множество светски особи, сред които Кейт Мидълтън и кралица Летисия, е привърженик на т.н. „рециклирана“ мода, която набира все по-голяма популярност. Сред най-известните последователи на тренда са всепризнатите модни икони Кейт Мидълтън и кралицата на Испания, Летисия.

 

Според модните експерти този тип мода е по-концептуален и значително по-екологичен, като основаната идея на тренда е носенето на наличните дрехи в гардероба и съчетаването им с нови материи и кройки, които да придадат ново излъчване и съответно нов живот на вече носен тоалет.

Continue Reading

Previous: Рецепта, която пазим в семейството от години! Гостите ги обожават и омитат всичко за няма и 5 минути
Next: Оперираха Драгомир Драганов в Турция на Рождения му ден

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.