Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Първата ни дама смая с уникален тоалет – Деси Радева никога не е била по-красива
  • Без категория

Първата ни дама смая с уникален тоалет – Деси Радева никога не е била по-красива

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Screenshot_15

Съпругата на президента Румен Радев блесна в рокля от пясъчна дантела по време на откриването на реновираната катедрала „Нотр Дам“ в Париж.

„Тоалетът на Десислава Радева в Париж е наш. Носи го четвърти път, което е sustainable! (бел.ред. устойчива мода, рециклирана мода с цел опазване на околната среда). С това тя отново показа отговорно поведение към устойчивостта в модата„, заявиха за Епицентър.бг от екипа на дизайнерката Невена Николова, която развива успешна кариера във Великобритания. NEVENA се е превърнала в любима марка на знаменитости, сред които Елизабет Хърли, Ел Макферсон и Никол Шерцингер.

 

Самата дизайнерка неколкократно е казвала, че Радева не е никак претенциозна, но работата с нея е предизвикателство, тъй като статутът й на първа дама презентира не само личността й, а и цяла България чрез един-единствен тоалет.

 

И добави: „Интересен аспект при сегашното държавно събитие е, че тоалетът е майсторски изработен от прекрасна френска дантела, което със сигурност не е останало незабелязано от домакините, и отбелязва уважение към тях“.

 

NEVENA подчертава характеристиките на любимата дреха – нейно творение за Деси Радева: „Тоалетът с дължина под коляното и три четвърти ръкав в неутрален, топъл цвят, се отличава със сдържаност и с единствена декорация от триизмерност и дискретен колан. Силуетът на дрехата е женствен, а комбинацията от вталена и разкроена част, материя и безшумен детайл създават баланс между личност, фигура и повод. Линиите навсякъде са съзнателно търсени и внимателно разполагани за постигане на хармония между елементите. Дъгата на ръкавната извивка е прибрана навътре, а овалът на деколтето е подчертан от триизмерни цветя. Мотивите на дантелата са ненарушени от видими шевове, плод на стотици часове фина ръчна работа. Материята под френската дантела в цвят персийски пясък е златисто розово сатенирана коприна, подчертаваща мекотата на тъканта върху нея“.

 

Както вече посочихме, това не е първият случай, когато г-жа Радева залага на перспективно ползване на тоалетите си. Роклята в пясъчна дантела, с която тя се появи в Париж, не е нова в гардероба й.

 

Тоалетът на НЕВЕНА събра възторзите на спецалистите, когато Радева се появи с него до кралица Рания ал-Абдула в двореца в Аман в Хашемитско кралство Йордания по време официалната визита на първото семейство при крал Абдула II бин ал-Хусейн през 2018 г.

 

e7909bbd-7d44-4bc4-9fba-d7a576ff2ad6

 

Президентската съпруга облече същата на рокля и на Държавния прием по случай националния празник на Република България – 3 март през 2019 г. Както и на откриването на инициативата Българската Коледа същата година.

 

IMAGE_7328470_804_0

 

86907360-fb03-48b0-ab22-18fd30e96127

 

Така, със своите избори на вече видяни тоалети г-жа Радева показа както отговорност към екологичния аспект на модата, така и различните възможности за носимост на една и съща дреха за различни поводи.

 

Изборът на Радева отново показва, че и тя, както множество светски особи, сред които Кейт Мидълтън и кралица Летисия, е привърженик на т.н. „рециклирана“ мода, която набира все по-голяма популярност. Сред най-известните последователи на тренда са всепризнатите модни икони Кейт Мидълтън и кралицата на Испания, Летисия.

 

Според модните експерти този тип мода е по-концептуален и значително по-екологичен, като основаната идея на тренда е носенето на наличните дрехи в гардероба и съчетаването им с нови материи и кройки, които да придадат ново излъчване и съответно нов живот на вече носен тоалет.

Continue Reading

Previous: Рецепта, която пазим в семейството от години! Гостите ги обожават и омитат всичко за няма и 5 минути
Next: Оперираха Драгомир Драганов в Турция на Рождения му ден

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.