Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Първата ни дама смая с уникален тоалет – Деси Радева никога не е била по-красива
  • Без категория

Първата ни дама смая с уникален тоалет – Деси Радева никога не е била по-красива

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Screenshot_15

Съпругата на президента Румен Радев блесна в рокля от пясъчна дантела по време на откриването на реновираната катедрала „Нотр Дам“ в Париж.

„Тоалетът на Десислава Радева в Париж е наш. Носи го четвърти път, което е sustainable! (бел.ред. устойчива мода, рециклирана мода с цел опазване на околната среда). С това тя отново показа отговорно поведение към устойчивостта в модата„, заявиха за Епицентър.бг от екипа на дизайнерката Невена Николова, която развива успешна кариера във Великобритания. NEVENA се е превърнала в любима марка на знаменитости, сред които Елизабет Хърли, Ел Макферсон и Никол Шерцингер.

 

Самата дизайнерка неколкократно е казвала, че Радева не е никак претенциозна, но работата с нея е предизвикателство, тъй като статутът й на първа дама презентира не само личността й, а и цяла България чрез един-единствен тоалет.

 

И добави: „Интересен аспект при сегашното държавно събитие е, че тоалетът е майсторски изработен от прекрасна френска дантела, което със сигурност не е останало незабелязано от домакините, и отбелязва уважение към тях“.

 

NEVENA подчертава характеристиките на любимата дреха – нейно творение за Деси Радева: „Тоалетът с дължина под коляното и три четвърти ръкав в неутрален, топъл цвят, се отличава със сдържаност и с единствена декорация от триизмерност и дискретен колан. Силуетът на дрехата е женствен, а комбинацията от вталена и разкроена част, материя и безшумен детайл създават баланс между личност, фигура и повод. Линиите навсякъде са съзнателно търсени и внимателно разполагани за постигане на хармония между елементите. Дъгата на ръкавната извивка е прибрана навътре, а овалът на деколтето е подчертан от триизмерни цветя. Мотивите на дантелата са ненарушени от видими шевове, плод на стотици часове фина ръчна работа. Материята под френската дантела в цвят персийски пясък е златисто розово сатенирана коприна, подчертаваща мекотата на тъканта върху нея“.

 

Както вече посочихме, това не е първият случай, когато г-жа Радева залага на перспективно ползване на тоалетите си. Роклята в пясъчна дантела, с която тя се появи в Париж, не е нова в гардероба й.

 

Тоалетът на НЕВЕНА събра възторзите на спецалистите, когато Радева се появи с него до кралица Рания ал-Абдула в двореца в Аман в Хашемитско кралство Йордания по време официалната визита на първото семейство при крал Абдула II бин ал-Хусейн през 2018 г.

 

e7909bbd-7d44-4bc4-9fba-d7a576ff2ad6

 

Президентската съпруга облече същата на рокля и на Държавния прием по случай националния празник на Република България – 3 март през 2019 г. Както и на откриването на инициативата Българската Коледа същата година.

 

IMAGE_7328470_804_0

 

86907360-fb03-48b0-ab22-18fd30e96127

 

Така, със своите избори на вече видяни тоалети г-жа Радева показа както отговорност към екологичния аспект на модата, така и различните възможности за носимост на една и съща дреха за различни поводи.

 

Изборът на Радева отново показва, че и тя, както множество светски особи, сред които Кейт Мидълтън и кралица Летисия, е привърженик на т.н. „рециклирана“ мода, която набира все по-голяма популярност. Сред най-известните последователи на тренда са всепризнатите модни икони Кейт Мидълтън и кралицата на Испания, Летисия.

 

Според модните експерти този тип мода е по-концептуален и значително по-екологичен, като основаната идея на тренда е носенето на наличните дрехи в гардероба и съчетаването им с нови материи и кройки, които да придадат ново излъчване и съответно нов живот на вече носен тоалет.

Continue Reading

Previous: Рецепта, която пазим в семейството от години! Гостите ги обожават и омитат всичко за няма и 5 минути
Next: Оперираха Драгомир Драганов в Турция на Рождения му ден

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.