Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Първата ни дама смая с уникален тоалет – Деси Радева никога не е била по-красива
  • Без категория

Първата ни дама смая с уникален тоалет – Деси Радева никога не е била по-красива

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Screenshot_15

Съпругата на президента Румен Радев блесна в рокля от пясъчна дантела по време на откриването на реновираната катедрала „Нотр Дам“ в Париж.

„Тоалетът на Десислава Радева в Париж е наш. Носи го четвърти път, което е sustainable! (бел.ред. устойчива мода, рециклирана мода с цел опазване на околната среда). С това тя отново показа отговорно поведение към устойчивостта в модата„, заявиха за Епицентър.бг от екипа на дизайнерката Невена Николова, която развива успешна кариера във Великобритания. NEVENA се е превърнала в любима марка на знаменитости, сред които Елизабет Хърли, Ел Макферсон и Никол Шерцингер.

 

Самата дизайнерка неколкократно е казвала, че Радева не е никак претенциозна, но работата с нея е предизвикателство, тъй като статутът й на първа дама презентира не само личността й, а и цяла България чрез един-единствен тоалет.

 

И добави: „Интересен аспект при сегашното държавно събитие е, че тоалетът е майсторски изработен от прекрасна френска дантела, което със сигурност не е останало незабелязано от домакините, и отбелязва уважение към тях“.

 

NEVENA подчертава характеристиките на любимата дреха – нейно творение за Деси Радева: „Тоалетът с дължина под коляното и три четвърти ръкав в неутрален, топъл цвят, се отличава със сдържаност и с единствена декорация от триизмерност и дискретен колан. Силуетът на дрехата е женствен, а комбинацията от вталена и разкроена част, материя и безшумен детайл създават баланс между личност, фигура и повод. Линиите навсякъде са съзнателно търсени и внимателно разполагани за постигане на хармония между елементите. Дъгата на ръкавната извивка е прибрана навътре, а овалът на деколтето е подчертан от триизмерни цветя. Мотивите на дантелата са ненарушени от видими шевове, плод на стотици часове фина ръчна работа. Материята под френската дантела в цвят персийски пясък е златисто розово сатенирана коприна, подчертаваща мекотата на тъканта върху нея“.

 

Както вече посочихме, това не е първият случай, когато г-жа Радева залага на перспективно ползване на тоалетите си. Роклята в пясъчна дантела, с която тя се появи в Париж, не е нова в гардероба й.

 

Тоалетът на НЕВЕНА събра възторзите на спецалистите, когато Радева се появи с него до кралица Рания ал-Абдула в двореца в Аман в Хашемитско кралство Йордания по време официалната визита на първото семейство при крал Абдула II бин ал-Хусейн през 2018 г.

 

e7909bbd-7d44-4bc4-9fba-d7a576ff2ad6

 

Президентската съпруга облече същата на рокля и на Държавния прием по случай националния празник на Република България – 3 март през 2019 г. Както и на откриването на инициативата Българската Коледа същата година.

 

IMAGE_7328470_804_0

 

86907360-fb03-48b0-ab22-18fd30e96127

 

Така, със своите избори на вече видяни тоалети г-жа Радева показа както отговорност към екологичния аспект на модата, така и различните възможности за носимост на една и съща дреха за различни поводи.

 

Изборът на Радева отново показва, че и тя, както множество светски особи, сред които Кейт Мидълтън и кралица Летисия, е привърженик на т.н. „рециклирана“ мода, която набира все по-голяма популярност. Сред най-известните последователи на тренда са всепризнатите модни икони Кейт Мидълтън и кралицата на Испания, Летисия.

 

Според модните експерти този тип мода е по-концептуален и значително по-екологичен, като основаната идея на тренда е носенето на наличните дрехи в гардероба и съчетаването им с нови материи и кройки, които да придадат ново излъчване и съответно нов живот на вече носен тоалет.

Continue Reading

Previous: Рецепта, която пазим в семейството от години! Гостите ги обожават и омитат всичко за няма и 5 минути
Next: Оперираха Драгомир Драганов в Турция на Рождения му ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.