Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първо изкопа дупките, а после дотъркаля стари гуми: съседката пак е намислила нещо! Сън не ме хвана, а на другия ден ахнах от изненада
  • Новини

Първо изкопа дупките, а после дотъркаля стари гуми: съседката пак е намислила нещо! Сън не ме хвана, а на другия ден ахнах от изненада

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
zisakdasodas.png

Всеки, който си има дворче, тайничко мечтае да си направи там  собствено езерце . Но повечето се отказват, мислейки си, че е трудно начинание. Напразно! Оказва се, че малкият личен оазис в градината  може лесно да се изгради собственоръчно, при това – върху всякакъв терен!

Днес сме ви приготвили страхотна идея, която ще ви помогне да преобразите двора си до неузнаваемост.

А всичко, което ви трябва, са няколко стари гуми и малко търпение!

Не изпускай тези оферти:

Как да си направим езерце в двора

  1. За да започнете, отделете няколко стари гуми с различни диаметри . В този случай са 3, но можете да експериментирате с количеството. Основното нещо е технологията!
    езерце от стари гуми
  2. На предварително уточненото място изкопайте дупка за всяка гума. Диаметърът на отвора трябва да съответства на диаметъра на гумата. В долната част насипете не много тънък слой пясък .
    езерце от стари гуми
  3. В получените ямки поставете гумите. За да бъде бъдещото езеро в хоризонтално положение, можете да използвате нивелир .
    езерце от стари гуми
  4. Отрежете горната част на гумата с помощта на  циркуляр .
    декоративно езерце от гуми
  5. Уверете се, че ръбовете на изрязаните гуми са равни.
    езерце от стари гуми
  6. Изравнете вътрешната част на бъдещето си езеро с помощта на подходяща облицовка . За да направите това, можете да използвате обикновен полиетилен , но ние ви препоръчваме да си купите специален материал за хидроизолация . Оставете ръба на облицовката да виси отвън и го фиксирайте, като затиснете с  големи камъни .
    езерце от стари гуми
  7. Покрийте площта около гумата с декоративни камъни или друг материал, който ви хареса. В почвата около езерцето може да засадите трева или  сукуленти . Ще изглежда страхотно!
    езерце от стари гуми
  8. След като облагородите почвата и наредите подходящи камъчета, може да напълните с вода готовото езерце.
    езерце от стари гуми
  9. И ето: малкият ви личен оазис е готов! Истинският гвоздей на пейзажа !
    декоративно езерце от гуми

Ето и още идеи, които може да използвате за вдъхновение:

езерце от стари гуми

езерце от стари гуми

езерце от стари гуми

езерце от стари гуми

Хареса ли ви идеята? Споделете я с приятели!

Continue Reading

Previous: Колко пъти виждаш цифрата 3 на снимката? Досега никой не е успял да даде правилния отговор!
Next: Татко изнесе всички мебели от детската. Чак след 3 дни ни пусна вътре – място не си намерихме от радост! Вижте само

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.