Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първо плащаш 2000 лв., после санираш къщата с безвъзмездни пари от Европа
  • Новини

Първо плащаш 2000 лв., после санираш къщата с безвъзмездни пари от Европа

Иван Димитров Пешев май 7, 2022
snaniainain.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

В 50 български общини ще могат да се санират еднофамилни къщи с европейски средства по новата Оперативна програма “Развитие на регионите 2021-2027”. Сред тях са столицата и другите големи градове, както и тези с мръсен въздух.

Собствениците обаче ще трябва преди това сами да извадят средства за енергийното и техническото обследване на къщата. Това означава, че ако имате малка двуетажна къща с две спални горе и един хол долу, ще трябва да платите първо 1800-2000 лв. и после да кандидатствате за еврофинансиране за самото саниране. Какъв е шансът да спечелите, не е ясно, защото правилата за разпределяне на парите все още се изготвят.

Това става ясно от секцията “Въпроси и отговори” на сайта на оперативната програма, където всеки втори въпрос е зададен от собственици на къщи, които искат да ги санират. Сред тях много хора питат за къщи за гости. Чиновниците отговарят еднотипно на всички, че това е възможно в 50-те общини, но ако хората си платят сами техническия проект.

Парите за саниране на еднофамилни къщи са съвсем отделно от тези за саниране на жилищни блокове. За блоковете се знае, че са малко над 1 млрд. лв. и че е предвидено хората, които кандидатстваха по програмата при управлението на ГЕРБ и регистрираха сдружение на собствениците, да се санират безплатно, а останалите ще трябва да участват с 20% от сумата. Тук разходите за предварителното обследване са включени в безвъзмездните европейски средства.

Санирането на еднофамилни къщи с европари е новост за България, но сумата за него липсва в последния вариант на оперативната програма, който в момента се одобрява от Брюксел. Причината е, че това са част от проекти на самите общини, включени в техните интегрирани планове за развитие, през които минава почти цялото финансиране на “Развитие на регионите 2021-2027”.

И 50-те общини са предвидили санирането на еднофамилни къщи в своите интегрирани планове, но и там не е написана сума, защото бенефициенти ще са местните власти и засега не е ясно какво точно ще бъде одобрено. Между 6 и 8 лв. на квадратен метър струва техническото обследване на една къща, показват актуалните оферти в сайтовете на специализирани фирми. Отделно от това между 3 и 4 лв. на квадратен метър е енергийното обследване.

Разходът всъщност е доста голям, защото става дума не за чистата площ на помещенията, а за квадратен метър разгъната застроена площ, която включва всичко: мазета, тавани, подпокривни пространства, стълбища, стълбищни клетки и т.н. Така и по-скромна откъм чиста жилищна площ еднофамилна къща с две спални, хол, баня и кухня има поне 150 квадратни метра РЗП, което, умножено по 12, прави 1800 лв. Проектът, който се прави накрая, се плаща отделно, а цената му е строго индивидуална.

Строителни инженери, до които “24 часа” се допита, казаха, че това би била идеална евтина оферта, ако собственикът на къщата си пази всички чертежи и проекти. Ако се налага да идват техници и да мерят всички стени, нямало как да струва толкова евтино. Обичайно 6-8 лв. струва техническо обследване на многофамилни кооперации, където обаче има много общи части, а външните стени обхващат повече жилища и накрая сумата се дели между всички.

Ако накрая собственикът на къщата не се класира за еврофинансиране, ще може да се утеши с това, че има техническо обследване, което е достатъчно за изготвяне на технически паспорт на сградата. Пак при управлението на ГЕРБ се въведе задължителното условие всички сгради у нас да получат технически паспорти, като срокът за това бе 31 декември 2022 г. В крайна сметка той бе премахнат, но самото изискване още си стои в наредбата за техническите паспорти.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Обедняване! Кабинетът Петков нанесе нов финасов удар за всички домакинства от утре
Next: Предателства и болести прекършили Ваня Костова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.