Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работодатели получават милиони от държавата, а не дават 1 лев увеличение на служителите си
  • Новини

Работодатели получават милиони от държавата, а не дават 1 лев увеличение на служителите си

Иван Димитров Пешев април 2, 2023
rrrasasdasdasdasyasy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Официалните данни, които се публикуват от Националния статистически институт, показват, че износът и брутният вътрешен продукт на страната се увеличават. Не малка част от ръста на БВП е в резултат на нарасналата инфлация и не малка част от по-високите доходи се редуцират от нарасналите цени. Няма как при това положение да твърдим, че благосъстоянието на българските граждани се е повишило. Това каза в интервю икономическият експерт на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.

 

На национално ниво не е прието предложението минималната работна заплата да стане 850 лева и засега остава 780 лв. Синдикатите обаче продължават да правят усилия по предприятия, за да се увеличи на места заплащането и поне отчасти да се компенсират нарасналите цени.

Усещането за инфлация се различава от числата на НСИ, защото официалната статистика отчита средната инфлация, която не е еднаква за всеки. Най-сериозно отражение има при по-нискодоходните групи, чиято по-голяма част от доходите отива за храна и за тях инфлацията е значително по-висока от 16%, коментира тя.

 

Според синдикатите, за ограничаване ръста на инфлацията е трябвало да се предприемат много по-сериозни мерки, включително да се прибегне до налагане на таван на цените на определени стоки в краткосрочен план и за кратко време.

„Трябва обаче и промяна на законодателството. Чуваме различни политически партии и кандидати за властта как обясняват, че регулаторите трябва да си свършат работата. Те могат да си свършат работата и си я вършат, но в рамките на правомощията си, които имат и в рамките на законите, които действат.

 

Когато в закона не пише, че 100% надценка е незаконна, какво да направи служителят от Комисията за защита на потребителите, така че да санкционира въпросната верига и тези практики да бъдат прекратени? Очевидно е, че няма какво да се случи. Именно за това те единствено регистрират разликата на цената на рафт и цената на каса. Спирайки тези практики, по никакъв начин не се борим със спекулата, която е навсякъде и която води до масово повишаване на цените“ – обясни икономистката.

 

Григорова смята, че държавата е трябвало да даде повече възможност на държавни фирми да участват на пазара и посочи като пример „Ел Би Булгарикум“, която драстично намали цените и кашкавалът стана 16 лв., докато масово в стандартните магазини цената е 25-30 лева. Уволнението на директора на държавната компания е заради това, че е посегнал на интересите на търговските вериги.

 

„Не е редно всеки един производител да плаща такса за поддържането на електронна система за проследяване наличностите в складовете, защото това е присъща дейност и разходи на въпросната търговска верига, както за чистачката, за касиерката, на хората, които редят рафтовете. Тези разходи компанията, търговската верига, трябва да си ги покрива с печалбата, която формира. За съжаление тя ги прехвърля върху производителите и оттам насетне източва както българския производител, така и българския потребител за съжаление“ – каза тя.

Припомни, че двата национално представени синдиката се противопоставиха на правителството да не даде компенсации на бизнеса за високите цени на тока. Причината е осъзнаването, че голяма част от бизнеса ще фалира от безобразно високите цени на енергията.

 

„Давахме си сметка, че тези средства ще се получат и от компании, които нямат нужда от подпомагане. Още тогава ние от КТ „Подкрепа“, за съжаление сами, настояхме да се предвидят мерки, с които компаниите, които формират печалби, а получават огромни компенсации, да бъдат върнати в бюджета. Това нещо сега се предлага от служебното правителство и чухме бизнесът колко е недоволен. Но не беше недоволен, когато имаше компании, които вземат по 50 милиона лева месечно компенсации и формират невиждани досега печалби“ – коментира Григорова.

 

Икономистката припомни, че председателят на една от работодателските организации Васил Велев е призовал бизнеса да увеличава заплатите на служителите си, тъй като получава компенсации, но това не се случва. КТ „Подкрепа“ в момента води преговори за сключване на колективни трудови договори на няколко места и работодателите обяснявали в какво тежко състояние се намират и как формират загуби, поради което предлагали 0% увеличение на заплатите.

 

„Не е нормална ситуация, в която има работодатели, които получават милиони от държавния бюджет, а това са нашите данъци, и същевременно не искат да дадат и 1 лев увеличение на собствените си служители при натрупана инфлация средна 16%, за малката кошница – 22, а на храните достига до 25. Една от тези фирми е голяма компания с обекти по българските летища“ – категорична е Ваня Григорова.

Цялото интервю гледайте в прикаченото видео!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф Ангелов показа една доста любопитна своя страна
Next: Спъва ли го Халваджиян в Капките? Зрители се притесниха за Тома

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.