Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работодателят ви дължи минимум двойно увеличение, ето защо
  • Новини

Работодателят ви дължи минимум двойно увеличение, ето защо

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
bdfbnfgnfgnghmghmhjm.png

Въпреки че през 2024 г. официалният празник 6 май – Гергьовден, съвпада с четвъртия
почивен ден от великденските празници – понеделник, той не се компенсира с неприсъствен
ден. Според Кодекса на труда само при официалните празници, които съвпадат със
събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

 

От тази разпоредба са изключени и четирите празнични дни за Великден, тъй като
те винаги са от петък до понеделник и според закона не се компенсират с допълнителни
почивни. Предвид липсата на основание през 2024 г. великденската почивка да бъде
удължена с неприсъствени дни първият работен ден след нея е вторник – 7 май.

 

Инспекцията по труда напомня, че съгласно Кодекса на труда и четирите почивни
дни за Великден – от 3 май до 6 май включително, са обявени за официални празници,
поради което за положения на тях труд работодателят дължи минимум двойно увеличение.
Ако трудът е и извънреден, той също се заплаща с допълнително 100% увеличение.

 

За работещите при ненормиран работен ден или при подневно отчитане на работното
време трудът, положен по време на официални празници, както и в почивни и неприсъствени
дни, винаги е и извънреден. Извънредният труд се възлага задължително със заповед
на работодателя, с която работниците трябва да бъдат запознати най-малко 24 часа
преди началото на полагането му.

 

За работещите по график – при сумирано изчисляване на работното време, работата
на официален празник не е извънреден труд и тяхната надница следва да бъде увеличена
само със 100%. Още с въвеждането на сумирано изчисляване на работното време работодателят
е длъжен да изготви поименен график за целия период, който не може да бъде по-дълъг
от 4 месеца.

 

През месец май официални празници според Кодекса на труда са Великден (03.05
– 06.05.2024 г.), 1 май (Ден на труда), 6 май (Гергьовден) и 24 май (Ден на светите
братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската
книжовност).

 

За да защитят своите трудови права в най-пълна степен, Инспекцията по труда съветва
работниците и служителите да разполагат с писмени доказателства, че са полагали
труд в празничните и неприсъствените дни, каквито са заповедта за възлагане на
извънреден труд или поименният график.

 

Ако считат, че правата им са нарушени, на сайта на ИА ГИТ, в рубриката „Административно
обслужване“, е публикувана подробна информация за начина на подаване на сигнали.
В работно време гражданите могат да се обръщат за консултации и на националния
телефон на Агенцията 0700 17 670.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧУДО! Български производител намали цената на яйцата за Великден
Next: Уловка? Министерство на финансите официално вдига определени пенсии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.