Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работодателят ви дължи минимум двойно увеличение, ето защо
  • Новини

Работодателят ви дължи минимум двойно увеличение, ето защо

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
bdfbnfgnfgnghmghmhjm.png

Въпреки че през 2024 г. официалният празник 6 май – Гергьовден, съвпада с четвъртия
почивен ден от великденските празници – понеделник, той не се компенсира с неприсъствен
ден. Според Кодекса на труда само при официалните празници, които съвпадат със
събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

 

От тази разпоредба са изключени и четирите празнични дни за Великден, тъй като
те винаги са от петък до понеделник и според закона не се компенсират с допълнителни
почивни. Предвид липсата на основание през 2024 г. великденската почивка да бъде
удължена с неприсъствени дни първият работен ден след нея е вторник – 7 май.

 

Инспекцията по труда напомня, че съгласно Кодекса на труда и четирите почивни
дни за Великден – от 3 май до 6 май включително, са обявени за официални празници,
поради което за положения на тях труд работодателят дължи минимум двойно увеличение.
Ако трудът е и извънреден, той също се заплаща с допълнително 100% увеличение.

 

За работещите при ненормиран работен ден или при подневно отчитане на работното
време трудът, положен по време на официални празници, както и в почивни и неприсъствени
дни, винаги е и извънреден. Извънредният труд се възлага задължително със заповед
на работодателя, с която работниците трябва да бъдат запознати най-малко 24 часа
преди началото на полагането му.

 

За работещите по график – при сумирано изчисляване на работното време, работата
на официален празник не е извънреден труд и тяхната надница следва да бъде увеличена
само със 100%. Още с въвеждането на сумирано изчисляване на работното време работодателят
е длъжен да изготви поименен график за целия период, който не може да бъде по-дълъг
от 4 месеца.

 

През месец май официални празници според Кодекса на труда са Великден (03.05
– 06.05.2024 г.), 1 май (Ден на труда), 6 май (Гергьовден) и 24 май (Ден на светите
братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската
книжовност).

 

За да защитят своите трудови права в най-пълна степен, Инспекцията по труда съветва
работниците и служителите да разполагат с писмени доказателства, че са полагали
труд в празничните и неприсъствените дни, каквито са заповедта за възлагане на
извънреден труд или поименният график.

 

Ако считат, че правата им са нарушени, на сайта на ИА ГИТ, в рубриката „Административно
обслужване“, е публикувана подробна информация за начина на подаване на сигнали.
В работно време гражданите могат да се обръщат за консултации и на националния
телефон на Агенцията 0700 17 670.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧУДО! Български производител намали цената на яйцата за Великден
Next: Уловка? Министерство на финансите официално вдига определени пенсии

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.