Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев отсече: Това е двойна загуба за България
  • Новини

Радев отсече: Това е двойна загуба за България

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
rweafsdfdgdfgdfg.png

За 10 години България се е стопила с 850 000 души. Това е най-резкият спад на населението в модерната ни история. Решаването на демографската криза изисква пречупване на корупцията и изграждането на институции, способни да отстояват правовата държава и справедливостта.

Това заяви президентът Румен Радев на срещата на върха по демографските въпроси в Будапеща.

Държавният глава участва във форума на високо равнище „Семейството е ключът към сигурността“ по покана на президента на Унгария Каталин Новак. Радев оцени високо последователната политика на Унгария в подкрепа на младите семейства и насърчаване на раждаемостта, която в дългосрочен план има потенциал да се справи с негативните демографски тенденции, характерни за европейските държави.

Хората са най-ценният капитал на всяка държава и каквито и финансови, зелени и дигитални политики да предлагаме и развиваме, те трябва да са подчинени на осъзнатото разбиране, че именно демографските процеси определят бъдещето на обществата, подчерта Румен Радев. Затова, по думите на президента, всяка демографска политика трябва да подпомага младите хора да създават семейства и да имат деца, едновременно с тяхното професионално и обществено утвърждаване.

Нивата на раждаемост, смъртност и емиграция са основните фактори, които измерват демографските процеси, но те са в пряка зависимост от множество политически, икономически и социални фактори и те също трябва да бъдат отчитани при изготвянето на демографските политики, подчерта Румен Радев.

За разлика от България, други страни членки на ЕС не само имат много ниски нива на емиграция, но и привличат много млади хора от България и страните от Източна Европа, което допълнително влошава техните показатели за раждаемост, предаде днес.бг.

„Това е двойна загуба за България, тъй като страната ни е инвестирала в образованието на тези млади хора и вместо те да вложат своите знания и умения у нас, те допринасят за развитието на други не само по-богати, а и по-ефективно функциониращи държави“, заяви Румен Радев.

Като фактори за противодействие на демографската криза президентът открои адаптиране на финансовите стимули за отглеждане на деца, подпомагането на младите семейства, които имат проблеми с репродукцията, подкрепа за самотните родители, безплатни детски градини, данъчни облекчения за многодетни семейства при отговорно родителство и други.

В изказването си на форума президентът подчерта, че много от младите хора в страната ни определят като причина за своя избор да се развиват професионално и да създават своите семейства в чужбина не само с по-високите финансови възнаграждения, а с функционирането на правовата държава и защитата на справедливостта, добрата работа на социалните и здравни системи и с основаните на ясни правила и отговорности общества.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кои български семейства ще могат да вземат допълнителна еднократна помощ от 148 лева
Next: Огромно щастие връхлетя красива водеща на БНТ, не е на себе си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.