Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев принудил Слави да напусне коалицията и да падне правителството на Петков
  • Новини

Радев принудил Слави да напусне коалицията и да падне правителството на Петков

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
asrasdassslavivi.jpg

Лидерът на ИТН Слави Трифонов написа горещ коментар в личния си профил във Facebook. Той твърди, че именно заради това, което президентът днес каза в Албания е паднало правителството на Кирил Петков. 

Публикуваме думите му без редакторска намеса:

„Сега ще ви пусна какво каза днес президентът на Република България – Румен Радев. Само искам да отбележа, че президентът на Република България се избира мажоритарно и че в момента той е политикът с най-висок рейтинг у нас. Т.е. на него най-много хора му вярват.

Всъщност, заради това, което казва президентът, падна правителството на Кирил Петков. Това е една от важните причини, заради които се оттеглих от коалицията.

Не изпускай тези оферти:

И ще ви задам един въпрос: Какво още трябва да се случи, за да разберете, че едни хора са лъжци?

Л идерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов разкритикува остро Кирил Петков и Асен Василев. В профила си във Facebook той припомни, че двамата бяха определени като „шарлатани“ от президента Румен Радев и дори посочи „примери за шарлатания“, извършена от двамата представители на „Продължаваме промяната“.

„Ще ви кажа защо Кирил Петков и Асен Василев наистина са шарлатани в съвременния смисъл на думата. А този смисъл, припомням, е: „Невежи хора, които се правят на знаещи. Мошеници, измамници, лъжци“, написа в профила си във Facebook Слави Трифонов, като по този начин взе отношение в словесните нападки между президента Румен Радев и представители на „Продължаваме промяната“.

„Веднага давам пример – обществената поръчка за медицинските хеликоптери.

Като един стар шарлатанин Кирил Петков извади всякакви театрални, рекламни трикове, за да обясни предизборно по всички телевизии как България, благодарение на “Продължаваме промяната”, най-после ще има медицински хеликоптери. Да, но сделката за хеликоптерите се провали, защото е направена некадърно от невежи хора, които се правят на знаещи. Шарлатани“, пише Трифонов.

„Конкретно Кирил Петков наистина е стар шарлатанин.

Скоро ще се навършат цели две години от първата му голяма шарлатания в политиката. Помните каква е тя, нали? За да стане министър на икономиката в служебния кабинет на Стефан Янев, Кирил Петков е излъгал, че няма двойно гражданство – българско и канадско, подал е невярна декларация и е нарушил тежко Конституцията. Тоест – измамил е, за да осъществи личните си амбиции да стане министър. Мошеник, шарлатанин“, добавя Трифонов.

„Между друго, според юриста Радостин Василев, за това си деяние Кирил Петков подлежи на наказателна отговорност.

Това той го каза миналата година. Разбира се, за да е пълна шарлатанията в “Продължаваме промяната”, Радостин Василев вече тия неща не ги говори, защото самият той вече е част от шарлатаните от “Продължаваме промяната”, пише още Трифонов.

Той посочва, че не са малко примерите за шарлатанство и на другия лидер на “Продължаваме промяната” – Асен Василев.

„Ще ви дам един пример, който е само отпреди няколко дни. В Народното събрание Асен Василев заяви, че ще съди Делян Добрев за клевета и се обърна към него със следните думи: “Тошко Йорданов вече си плати за лъжите от тази трибуна, ще си платите и вие”. Само че истината е съвсем друга – Тошко Йорданов нищо не е платил на Асен Василев, и Асен Василев не е спечелил никакво дело за клевета срещу Тошко Йорданов. Делото дори още не е започнало и това може да го провери всеки. И сега ми кажете – какъв човек може да бъде Асен Василев, освен безподобен лъжец и шарлатанин?“, пише Трифонов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите са бесни. Брутален гаф на Виктор Николаев в НОВА
Next: Извънредно! Нови разкрития за изчезналия Сашко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.