Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Хиляди хора напуснаха региона, за да търсят по-висок стандарт на живот във водещите икономики в Западна Европа, пише 24Родопи.
Най-голямата вълна пък бе веднага след като страната ни стана част от Евросъюза, а границите бяха отворени за нашенци.
Тенденцията продължава, но… Възможно е стада с овце, кози и крави да върнат гастарбайтери обратно по родните села след дългогодишен гурбет.
Над 130 кози, 35 крави и от около двадесетина кучета се състои фермата на семейство Пеневи в джебелското село Плазище. Вече 16 години животните са част от техния живот. Така е и със сина им Радомир, който помага на родителите си от много малък.
„На 10 години бе като почна да ми помага. И да търсим животни, и за всичко из фермата“, споделя майка му Севдалина.
Вероятно това е и причината Радомир да избере пътя на животновъд, въпреки че е бил и зад граница.
„Ходил съм в чужбина няколко пъти, но не мога да свикна с този живот там. Готвач съм бил и тук съм имал малко заведение, но тръпката ми са животните.
От малък съм израснал с тях. Когато съм далеч от животните, постоянно мисля за тях. Звъня на нашите и ги питам: Как са козите, кравите, кучетата?“, твърди младият мъж.
Семейството от години отглежда и пастирски кучета и неведнъж е ставало свидетел на тяхната вярност и качества на верни пазачи. Кучетата съвсем сами пазят стадото из хълмовете наоколо…
„Имаше вълци, даже преди два-три дни всички кучета бяха дошли нахапани, но по добитъка нямаше поражения“, разказва Радомир, а майка му допълва:
“Верни са. Имали сме и кангал, но на каракачанките сякаш отвътре им идва. Като се родят и станат на 40 дни, майката тръгне с козите в балкана и те тръгват с нея“, твърди Севдалина и разказва една интересна случка.
„Имаме едно куче Мецана, толкова привързано към яретата. По едно време, вълк се беше завъртял тук и пръскаше стадото.
Един път си дойдоха няколко кози и като отидох да видя – Мецана си ги води, свила краката и си ги прибира, а само преди час ги пуснах.
Тя обаче ги връща обратно, без да има наранени кози. Каракачанката толкова е привързана към тях, че даже като се родят яретата, стои до тях и ги пази“, обяснява Севдалина.
Казват, че само преди ден стадото се е увеличило с още две ярета. Отглеждат ги както за мляко, така и за месо.
“Имаме различни каракачански породи, не са само за мляко. Имаме например австралийска порода, която е само за месо.
Тяхното по-вкусно и варира около 15 лева за килограм. Самото яре става по-голямо, тежи повече и е с по-вкусно месо от каракачанската порода“, обяснява младият стопанин.
Успяват и да реализират продукцията си.
„Тази година сме продали всички ярета – около 200 на брой. Дори още има хора, които питат. Като цяло ни търсят от Джебелско, Кърджали, даже от София са идвали, и извън страната сме пращали-за Белгия и Англия“, твърди Радомир.
Не така стоят нещата с кравите. А причината според младия мъж е ситуацията около Ковид-19.
“Хората от мандрите не успяват да продадат млякото и в последствие изкупуват по-малко от нас.
По принцип ни го взимат за 60 стотинки, понеже сме категоризирани като млекопроизводители. От други го купуват дори за 50 стотинки за литър.
Това е малко. Иначе в магазина един айран е 80 стотинки“, обяснява стопанинът.
Тежкият труд и неволите във фермата явно не са изплашили 26 – годишния мъж, който за разлика много свои връстници, избрали пътя зад граница, е решил да се бори тук, на родна земя…
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: