Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радост за българина: Уловиха стотици хиляди тонове от тази любима риба
  • Новини

Радост за българина: Уловиха стотици хиляди тонове от тази любима риба

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2023
sdfgdfihhrthkfdhgf.png

Общият улов на европейския риболовен флот през 2022 г. възлиза на 3,4 милиона тона риба от общо седем морски зони, според европейската статистическа агенция Евростат.

Най-голям е бил уловът на Испания – 752 000 тона или 22 на сто, следван от този на Франция (517 000 тона или 15 на сто) или Дания (459 000 тона или 13 на сто).

 

Около 70 на сто от европейския улов е бил осъществен в североизточната част на Атлантическия океан, като той е съставен основно от дребна риба.

Херингата съставлява 19 на сто от целия улов, следвана от цацата (14 на сто), синия меджид (11 на сто) и скумрията (10 на сто). Около една пета от улова в този регион е реализиран от Дания (19 на сто), следвана от Франция (17 на сто), Нидерландия и Испания (по 11 на сто).

Радостно е, че скумрията заема едно от челните места. Тя има традиционно място на трапезата на българина и може да се определи като добра новина. За жалост във водите на Черно море от години няма от нея, а по-възрастните още вазхваляват вкусовите й качества.

Около една десета от улова идва от Средиземно и Черно море, където се ловят основно сардини (22 на сто) и аншоа (18 на сто). Водещ в региона е италианският флот с 36 на сто от общия улов, следван от гръцкия (19 на сто), хърватския  (18 на сто) и испанския (17 на сто).

От източната централна част на Атлантическия океан идва около 7 на сто от европейския улов, където се лови основно скумрия и жълтопера риба тон. Най-активни в тази зона са Испания (37 на сто от целия улов), Латвия (16 на сто), Литва (15 на сто) и Нидерландия (12 на сто).

Уловът от западната част на Индийския океан съставлява 7 на сто от общия и е основно риба тон. Около две трети от него е дело на Испания (66 на сто), следвана от Франция (31 на сто).

Едва 6 на сто от европейския улов идва от три други морски зони. В югозападната част на Атлантическия океан се лови основно хек и синьопера акула и ивичеста риба тон, а от северозападната част на същия океан – червени риби, треска и камбала.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Треньорът на шахматистката ни Нургюл Салимова разкри цялата истина за Европейското
Next: Иво Сиромахов: Тази новина ме попари. Разплаках се, но знам, че сълзите няма да спрат раздялата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.