Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радост за шофьорите! Отстъпката от 25 ст. остава, вижте докога
  • Новини

Радост за шофьорите! Отстъпката от 25 ст. остава, вижте докога

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
groirasooasvasv.jpg

Отстъпката от 25 стотинки за горивата ще продължи до края на годината, а от догодина ще има нова компенсация, но тя няма да важи за всички шофьори. Това съобщи служебният министър на транспорта и вицепремиер по икономическата политика Христо Алексиев пред NOVA. Докога ще продължи отстъпката за горивата?

Отстъпката за горивата трябваше да отпадне от 1 декември, защото отделените 150 милиона лева са почти изчерпани. Миналата седмица стана ясно, че Европейската комисия е поискала разяснения от българските власти за отстъпката, тъй като работела на непазарен принцип, облагодетелствайки българските шофьори за сметка на всички останали и така нарушавала правилата на единния европейски пазар.

Въпреки възраженията на Брюксел служебното правителство ще отпусне допълнително финансиране, за да удължи отстъпката от 25 ст. и през декември, като за целта са планирани нови около 40 млн. лева.

„Целта е хората и бизнесите да бъдат по-спокойни и покрай предстоящите (коледни) празници“, каза Алексиев. Отстъпката за бензина и дизела всъщност е само 10 стотинки
Нова компенсация

Не изпускай тези оферти:

Служебното правителство подготвя друга компенсация на високите цени на горивата, която ще действа през следващата година вместо сегашната отстъпка. „Тя ще бъде по-целенасочена към най-уязвимите слоеве на обществото, към тези, които се нуждаят най-много, а не парите да се раздават на калпак.“, обясни Алексиев. Подготвят по-голяма отстъпка за горивата, кой ще може да я ползва

По думите му настоящата отстъпка за горивата, която се дава на всички, води до задълбочаване на неравенствата в обществото ни. Ето защо новата компенсация трябва да е различна.

Алексиев обясни, че една от идеите за догодина е критерият да е подоходен. „Хората, които са с най-ниски доходи, трябва да могат да се възползват. Мярката ще бъде насочена към всички нуждаещи се от транспорт. Работи се върху критериите и те ще бъдат обявени следващата седмица“, обясни още той. Отстъпката за горивата може да е 3 пъти по-голяма

Освен за личните автомобили, ще има компенсация и за хората, които ползват обществен и железопътен транспорт. Размерът на отстъпката засега не е ясен, тъй като ще зависи от приходите на държавата, получени от енергийния сектор.

„Призовавам депутатите да приемат колкото се може по-бързо законодателните промени, които сме предложили, свързани с изземване на свръхпечалбите от енергийния сектор и този на горивата“, каза Алексиев. Заради високите цени: България налага данък върху свръхпечалбата на „Лукойл Нефтохим“

Вицепремиерът се похвали, че откакто е дошъл служебният кабинет, цените на горивата са спаднали с 30-40 стотинки. „В момента България има най-евтините горива в цяла Европа. Те дори са по-евтини от тези в Сърбия“, заяви той.

Цените на горивата в България през ноември остават стабилни, макар и високи. Дизелът се продава средно по 3,35 лв. за литър, а най-използваният бензин А95 струва 2,93-94 лв.

Автогазът остава най-евтиното гориво с цена от 1,15-16 лв. Дори най-скъпото гориво у нас – метанът, който през лятото достигна рекордни цени, слезе под 3 лв. за килограм. Цените на горивата падат, има бензин под 3 лева с отстъпката

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Каква е идеалната разлика във възрастта между мъжа и жената
Next: МС реши: Плащаме на домоуправител, независимо дали е фирма или съсед

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.