Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха ги: Двама шефове в ДАНС са руските шпиони у нас
  • Новини

Разкриха ги: Двама шефове в ДАНС са руските шпиони у нас

Иван Димитров Пешев април 2, 2022
dandnadnanss.jpg

Двама високопоставени служители – на ниво директор или заместник-директор на вътрешна дирекция от Дъжавната агенция Национална сигурност (контраразузнаването), са били задържани днес след акция на специализираната прокуратура и Следствието.

Задържаните засега са двама, но не е ясно дали при приключването на следствените действия няма да станат повече или по-малко. Въпреки многото шпионски скандали у нас обикновено обект на вербовка бяха действащи и бивши служители на военното разузнаване, пише „24 часа“. Такъв беше случаят с Иван Илиев и групата около него. 78-годишният бивш разузнавач ръководи шпионска група. До 2016 г. е заемал ръководен пост в Служба “Военно разузнаване” към министъра на отбраната.

За първи път имаме задържани действащи служители на ДАНС, службата, която се занимава с контраразузнавателна дейност по политическо и икономическо направление. Служители от службите предполагат, че целта на шпионската мрежа е била да се неутрализира контраразузнавателната дейност на агенти за влияние. Разкриването на първата вълна руски шпиони у нас стана именно от служители на ДАНС, в партньорство с чужди служби, защото се смята, че военното разузнаване е пробито.

В нея са участвали други служители на ДАНС, но не е била включена Военна полиция, която по закон може да задържа служители на контраразузнаването. Според източници от прокуратурата става дума за един или няколко служители на българското контраразузнаване, заподозрени, че са се поставили в услуга на чужда страна, по конкретно – Русия. По повод акцията в ДАНС за разкриване на руски агенти премиерът Кирил Петков заяви, че се разследва “на много места голяма агентурна руска диаспора в България”.

“Част от докладваните ми неща са за руски агенти, които са работили специално срещу разбирателството ни със Северна Македония. Руският интерес е бил фокусиран върху това да няма европейско бъдеще за Западните Балкани”, допълни премиерът Кирил Петков. По думите му някой се опитва да подмени българския интерес. “Имаме няколко такива казуса, по които работим”, подчерта той. „ДАНС има здрава имунна система и мисля, че там работят активно, така че да не допускат никакъв пробив в агенцията по отношение на шпионска дейност”, посочи президентът Румен Радев.

Все още не е ясно кой е бил връзката на агентите с руските им вербовчици. При случаят с групата на Иван Илиев миналата година ролята на посредник при предаването на информация и пари и неназован служител на руското посолство в София е била поета от съпругата на “резидента” Галина Илиева. За нея стана известно единствено, че притежава руско и българско гражданство и “се ползва с доверието на руски дипломати”. Като участник в групата беше посочен и вече бившият началник на регистратурата за класифицирана информация в Народното събрание Любомир Медаров, също бивш служител на военното разузнаване.

Останалите трима обвиняеми бяха действащи служители на Министерството на отбраната (МО). От тях обаче стана известно само името на зам.-началника на бюджетната дирекция в МО полк. Петър Петков. Интересите на руското ГРУ са свързани главно с бойната техника на българските въоръжени сили и съюзническите отбранителни активности. Преди месец бе задържан и генералът от резерва Валентин Цанков. Той също е обвинен в шпионаж и е под домашен арест. Няколко пъти руски дипломати бяха обявявани за персона нон грата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Взе паспорт, за да се отърве от данъците. Сега Депардийо се превръща във враг на Русия
Next: Бъдеща булка изостави младоженеца, след като разбра какво иска той

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.