Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха много неща за мястото Демир баба теке! Там се крият дълбоки тайни
  • Новини

Разкриха много неща за мястото Демир баба теке! Там се крият дълбоки тайни

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
dsadasdasdasdasrasrr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Демир баба теке е сред най-чудотворните места в страната. Намира се в североизточния край на Добруджа, полегнал под историко-археологическия резерват Сборяново до прочутите тракийски гробници в Свещари.

Някога тук бил разположен градът на слънцето „Хелиос“, а днес мястото преплита в едно множество култури – тракийска, римска, християнска, мюсюлманска.

До Демир баба теке (теке – мюсюлманско място за поклонение) се стига по стотина стъпала, които се спускат в живописната гора.
В подножието на хълма са разположени лечебната местност и храмът на казълбашкия светец Демир баба.

Там се намира и гробът на „Железния баща“ (какъвто е преводът от турски на Демир баба), който е дълъг цели 3 метра. Според преданието Демир баба бил невероятно силен и висок мъж. Легенда разказва още за незапомнена суша в района.

Майките със сълзите си квасели напуканите устни на своите деца. Демир баба чул молбите на страдащите, бръкнал в скалата и от там потекла животворна вода.

Лечебният извор нарекли „Беш пармак“ (Петте пръста). Силата на лечебната вода нараства на Гергьовден, Илинден и Димитровден, когато тук е стълпотворение от християни и мюсюлмани. Според преданието Железният баща с две крачки се изкачвал от извора на платото.

Магията на ритуалите
Не само на 2 август и на 6 май, но и през цялата година местността се посещава от много болни, бездетни и нещастно влюбени – християни и мюсюлмани, от безброй туристи. Вярващи от страната и чужбина извършват множество езически обреди за здраве, благоденствие и любов.
Ето някои от тях:

Връзват парцалчета от дрехи по клоните на дърветата, което е отзвук от култа към богинята майка. Според поверието този ритуал гарантира, че светецът ще изпълни желанията на посетителите;

Лепят запалени свещи по скалите – този обичай пък препраща към слънчевия култ;

В двора на текето дошлите се мият за здраве в лечебния избор, „бъркат в очите на дявола“, мятат камъче в пролука, за да разберат ще имат ли рожба;

Принася се „жертва“ – прави се курбан за благодарност при изцеление и даден обет. Мюсюлманите принасят курбан при Демир баба теке на Гергьовден, а християните го правят на 2 август;
Всеки прокарва пари през каменен улей, за да се множи богатството му;

Вярващите полягат на двуметрово, наклонено каменно легло, което се е полирало от многовековната употреба. Този ритуал е за при вличане на положителните природни сили и зареждане с енергия и гарантира здраве.

“По-смелите тръгват по „Пътеката на изпитанието“. На обикновения посетител ще са му потребни доста усилия и добра екипировка, за да мине през пролуката на пещерата и да се пречисти от греховете.

Предполага се, че в по-късни времена, преди свещеното място да стане казълбашки център, то е било българско християнско обиталище, където е имало параклис, а вероятно и манастир „Св. Георги“. Интересът към гробницата на алианския светец Демир баба, където са живели 150 дервиши, е нестихващ.

По невероятен начин се преплитат и сега алиански, сунитски и християнски традиции.

Гробът на Железния баща

Цял комплекс от обреди се изпълняват в текето около дървения ковчег на Демир баба – алевийски (казълбашки, алиански) светец от XVI в.

Той е положен в седмоъгълната сграда и постоянно е затрупан от дарове. Дължината му е 3,74 м. И влезлите го обикалят, като слагат голям тюрбан за плодовитост и здраве на главата си.

Казълбашите считат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир баба.

Кои са казълбашите

В буквален превод думата означава „червеноглавите“, защото през XVI в. алианите носели на чалмите си 12 червени ленти. Казълбашите нямат джамии, през вековете не носели шалвари и не забулвали лицата на жените си, което обаче днес не се спазва. Почитали огъня, камъка и особено своите мъртъвци.

Най-голямата им светиня на Балканите е Демир баба теке.
Те палят свещи в храмовете си, рисуват светците си, празнуват Гергьовден, пият алкохол по време на религиозни празници, а жените им имат равни права с мъжете.

Съдбата на храма

Храмът на Железния баща, изграден в чест на Хасан Демир баба Пехливан, многократно е опожаряван през годините по заповед на султана. Той изискал да заличат фреските с лика на Демир баба и на другите алевийски светии. Според историка Карел Шкорпил пък тук е била гробницата на хан Омуртаг.

Комплексът Сборяново е причислен към 100-те национални туристически обекта. Мястото е и в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Опитен хирург даде супер рецепта: Това е най-голямата грешка на тези, които имат болки в гърба
Next: Голяма новина за пенсионерите! Ето с колко скачат пенсиите

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.