Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха скандален гаф, който изхвърли Соня от Гласът на България
  • Новини

Разкриха скандален гаф, който изхвърли Соня от Гласът на България

Иван Димитров Пешев декември 10, 2022
gasaslalsdlasd.jpg

Последния девети епизод на шоуто по bTV „Гласът на България“ приключи, но оказа се със страхотен гаф.

Победителката Жаклин Таракчи спечели, но водещият Иван Тишев прецака считаната за фаворитка Соня Михайлова. След изпълнение на Соня, той призова феновете й да гласуват за нея с есемеси, но вместо да обяви номерът й, обяви този на Жаклин.

Така впоследствие Соня отпадна, а Таракчи грабна голямата награда.

Така и не става ясно дали грешката на Тишев е била случайна или по предварително написан сценарий за подмяна на зрителския вот, в който се определя победителят в шоуто.
Фактите обаче показват недвусмислено, че прецаквацията на Соня е дошла от сцената на предаването.

Не изпускай тези оферти:

На крачка от финала 24-годишната певица от ромски произход, която спечели сърцата на зрителите с брилянтните си изпълнения на български народни песни и бе сред четиримата фаворити, класирали се на втория от общо три кръга до финала на предаването, бе прецакана здраво.

В този изключително важен етап от предаването, Соня изпълни „химна“ на българските емигранти „Я кажи ми, облаче, ле бяло“. Треньорката й Галена отбеляза, че тази песен несъмнено ще развълнува всички българи и очаква много гласове за Соня.
Въпреки вълнуващото й изпълнение обаче, Иван Тишев унищожи всичките й шансове за победа.

По този начин Соня стана първата отпаднала от този етап на състезанието, класирайки се на четвърто място, макар през цялото време да бе фаворитка на зрителите.
Другият отпаднал бе Александър Петров – също от отбора на Галена.
До финала стигнаха Жаклин Таракчи от отбора на Дара и рокерът Калоян Николов от отбора на Любо Киров. Жаклин победи.

След случката на официалната страница на шоуто се разрази истинска буря от негативни коментари и искания за преразглеждане на резултатите. Феновете на предаването настояват то да бъде спряно и дори ги определят като измамници. Според една от зрителките, ако грешката не е била нарочна, е редно резултатите да се ревизират.

И макар критиките към предаването да не спират, случаят се смята за приключен и победителка е Жаклин Таракчи. Мнозина обаче не могат да я приемат за реален победител, тъй като според тях всичко е предварително режисирано.

И докато скандалът се вихри с пълна сила от bTV се бият в гърдите, че са били в пъти по-гледани от Нова тв, която излъчи мач от световното по футбол на гърба на музикалното шоу.
Не може да се отрече също така, че Дара заложи на много силен партньор за Жаклин – Михаела Филева, докато Галена се издъни с избора на партньор за Соня – чалга звездата Меди, макар момичето от с. Брежани да заяви стократно, че иска да се занимава с народна музика.

Освен това Галена изглежда умишлено подчерта и ромския й произход не само с избора на партньор, а и песента на Софи Маринова Единствени, която Соня и Меди изпълниха. Мнозина се запитаха защо е било нужно Соня да пее чалга, вместо народна музика

. И макар гафът на Галена да не успя да прецака Соня, то този на Иван Тишев успя и още как.

Continue Reading

Previous: Тираджия разби на пух и прах обявите за работа в бранша
Next: Известен шаман пророкува: След изборите България тръгва напред, черната магия е развалена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.