Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха специална рецепта как се прави истинският български таратор
  • Новини

Разкриха специална рецепта как се прави истинският български таратор

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
bgastastrqtqwtqt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ето какво пише в сайт, енциклопедия, съдържаща над 10 000 храни и напитки от цял свят:
“Таратор е българска студена супа, приготвена от българско кисело мляко, краставици, чесън, копър, слънчогледово олио, орехи и малко вода или лед.”

Какво означава таратор?

Според Речника на българския език от Найден Геров думата “таратор” е заемка от турски и означав ”сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица”. (”сочиво” е народна дума за супа, а “тлъченица” е синоним на таратор, идва от глагола “тълча” – счуквам, скълцвам”.)
Според Български тълковен речник от Любомир Андрейчин, думата “таратор” е с персийско-турски произход.

Откъде идва тараторът?

Предполага се, че тараторът идва по нашите земи от Персия, като претърпява известни промени. Днес в Иран приготвят подобна студена супа, но вместо чесън слагат лук, вместо копър – джоджен. Не се разрежда с вода, поднася се като аперитив или салата, често покрита с орехи и стафиди.

Още през Средновековието подобна студена супа се приготвя по българските земи. Затова свидетелстват спомени на западни пътешественици, преминали оттук. В началото на 20-ти век с думата “таратор” наричат ступа от орехи, оцет и вода. Съществува и вариант с кисело мляко, но по-малко разпространен.

Как се прави истинският български таратор?

Първата “официална” рецепта за таратор е публикуване в “Книга за домакинята” от 1956 г.
Ето и традиционната рецепта за български таратор.

Продукти:

* кисело мляко 500 г
* 2 големи краставици
* 2 скилидки чесън
* ½ връзка копър
* 50 г смлени орехи
* 30 мл олио
* 1 ч.л. сол

Начин на приготвяне:

* Обелете краставиците, нарежете ги на малки кубчета и ги сложете в подходящ дълбок съд.
* Добавете счукания чесън, ситно нарязания копър, солта и олиото.
* Разбийте киселото мляко, изсипете го при краставиците и долейте вода, докато постигнете желаната гъстота. Разбъркайте.
* Сервирайте таратора охладен и поръсен с орехи.

Няколко съвета за перфектния таратор

Колкото и лесно да е приготвянето на таратора, и то си има своите тънкости. Ето част от тях:

* НЕ настъргвайте краставиците.
Не стържете краставиците на ренде, дори това да ви се струва удобно и лесно. Настърганата краставица ще развали цялостната рецепта.
* Разбийте добре киселото мляко.
Преди да добавите киселото мляко към краставиците, разбийте го много добре. Не трябва да има никакви бучки.
* Овкусете първо краставиците.
След като нарежите краставиците на кубчета, сложете ги в купа и ги овкусете с олиото, солта и чесъна. Разбъркайте добре. Чак тогава прибавете млякото. Опитайте и обратния вариант, за да видите разликата.
*Внимавайте с водата.
Ако киселото мляко е с масленост над 3,6%, съотношението мляко-вода трябва да е 1:1. Ако маслеността е по-ниска, добавете по-малко вода.
* Не пропускайте орехите.
Орехите са добавката, която придава завършен вид на традиционния български таратор.

Как се сервира таратор

Няма правила за сервирането му. Може да го поднесете в купичка или в чаша. Може да го консумирате като предястия, както и заедно с основното ястие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аз съм българка, Българка, която избяга: Една от многото избягали
Next: Влязох в болница заради апендицит, а 15 минути по-късно лекарят не повярва на очите си

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.