Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разсекретиха стотици големи находища на самородно злато у нас. Ето къде са!
  • Новини

Разсекретиха стотици големи находища на самородно злато у нас. Ето къде са!

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
zaasrastosaotasdksadas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

България е сред страните с най-много самородно злато. Това твърдят от Българска асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити (БАТСЗМ).

Сдружението има сайт, съдържащ ценна за златотърсачите информация, на който може да откриете и карта с точното местоположение на находищата на злато, които се оказват стотици – сериозен брой на фона на малката територия на страната ни.

Оказва се, че самородно злато може да откриете както в реките, така и в планината, като то е разпръснато почти по територията на цялата страна. И все пак – къде има най-много злато в България и в кои райони са концентрирани най-много златни находища у нас?

Находища на самородно злато откриваме в почти всички области на страната, като най-бедни на злато са източните части на страната – край морския бряг. Там находища откриваме само край Бяла и Албена, както и в Странджа планина.

Бедна на самородно злато е и Северна България, където находищата извън тези в Русенско, Котел и Жеравна са струпани във северозападните части на страната, близо до границата със Сърбия в районите на Белоградчик, Вършец, Монтана, Врачанския балкан и Чипровци.

По-богати на златни находища са Централна и Южна България – областите Пазарджик, Смолян и Стара Загора.

С многобройни находища се отличават районите около Първомай и Хасково и на юг от този областен град – Кърджали, Крумовград, Маджарово, Ивайловград и селата наоколо, разположени близо до границата ни със съседна Гърция, Баните, Златоград.

В Родопите находища на злато има и в района на асеновградските села.

Други родни планини, богати на находища на самородно злато, са Рила и Пирин, където също има разпръснати многобройни места, предпочитани от златотърсачите. Находища са струпани по маршрута между Благоевград и София, около Гоце Делчев, Огняново и Якоруда.

Ако ви е нужен по-кратък отговор на въпроса, къде има най-много злато в България, то бърз поглед на картата на златните находища красноречиво сочи струпване в централните, северозападните, югозападните части на страната и осезаемо по-малък брой находища в североизточните части на страната, в Дунавската равнина, по Черноморското крайбрежие.

Вероятно обяснението на този факт е простичко – самородно злато се открива най-често в реките и в планините, което прави Дунавската равнина и бреговете на Черно море много по-бедни на злато.

Какво трябва да знаете, ако решите да търсите самородно злато?

Подобно на всяко хоби, търсенето на злато изисква време, усилия и средства, макар че оборудването не е скъпо. Необходимо е и познаване на действащото законодателство в страната с оглед недопускане на нарушаването му.

Ако смятате да практикувате това хоби, имайте предвид, че търсенето на злато е забранено на територията на исторически обекти, археологически обекти, резервати, защитени местности и природни паркове на територията на страната.

Най-голям шанс за откриване на самородно злато има: в по-големите потоци и реки златото най-често се открива върху основната скала, но обикновено по дължината на тясната ивица, наречена „блага ивица“, в по-малките потоци златоносният чакъл най-често обхваща цялото дъно, в течаща вода златото се утаява най-често при завоите и при устията на притоците, в местности, богати на скали, образувани със самото застиване на земната кора, тоест пълни със стари скални масиви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В началото на всяко лято слагам плика и през цялото време в дома си не виждам и една муха
Next: Тази събота е Гергьовден, прави се бяла магия срещу болести и за защита

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.