Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разтърсващите предсказания на баба Ванга: Хората ще трябва да ядат бръмбари, листа и кал, за да оцелеят
  • Новини

Разтърсващите предсказания на баба Ванга: Хората ще трябва да ядат бръмбари, листа и кал, за да оцелеят

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
vangahranaa.jpg

Баба Ванга има изписани хиляди страници, но феноменът ѝ продължава да вълнува поколенията след нея.

Петричката пророчица, както често я наричат, предсказа поредица от събития и повечето от тях вече се изпълниха: разпадането на Съветския съюз, трагедията на 11 септември 2001 г., смъртта на принцеса Даяна, аварията в Чернобил са само някои от нещата, които тя е видяла преди да се случат.

Изследователите на известната ясновидка твърдят, че 85% от нейните прогнози са изпълнени до този момент.

баба Ванга

Родена е през 1911 г., а истинското ѝ име е Вангелия Пандева Гущерова. На 12-годишна възраст загубва зрението си вследствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и след дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. Баба Ванга почина през 1996 г.

на 85-годишна възраст, като с течение на времето са написани няколко книги за живота и предсказанията ѝ.

Баба Ванга предвижда за 2022 г. множество природни бедствия, които ще сполетят човечеството, както и възможни войни и неочаквани политически промени. Да се надяваме, че мрачните предсказания на българската пророчица няма да се сбъднат…

Ето какви са предсказанията на Ванга за 2022 година:

Смъртоносен вирус, открит в ледник

вирус в ледник

Ледниците се топят поради глобалното затопляне и учените ще открият опасен вирус, който ще се разпространи много бързо, което ще доведе до смърт на хора и животни.

Замърсяването ще достигне максимални нива, а питейната вода ще се превърне във все по-важен ресурс в световен мащаб, цената ѝ ще се повиши, защото ще бъде трудно да се намери.

Ще взаимодействаме с интелигентни същества от други планети

извънземни контакт

Извънземни кораби ще атакуват Земята, ще вземат хората в плен.

Човечеството ще бъде засегнато от тежък глад поради изменението на климата

Хората ще трябва да ядат бръмбари, листа и кал, за да оцелеят

световен глад

Това, което се случва на всички континенти, е подобно на това, което виждаме във филмите на ужасите. Нахлуването на скакалци от Африка ще засегне зърнените култури и ще доведе до гладуване на населението, което също ще доведе до въоръжен конфликт между нациите.

Планетата Земя е застрашена от суша и наводнения

суша и наводнения

САЩ ще регистрират през 2022 г. най-тежката суша в историята на метеорологичните и климатичните рекорди. Много страни ще имат унищожени посеви, пожари ще горят в горите, реките ще намалят потоците си. Другата част на земното кълбо е преследвана от дъждове, както никога досега, столицата на Китай, Пекин, е превзета от водната стихия, при която стотици хора ще загинат. Дъждовете няма да пощадят и Япония, а гладът ще опустоши най-бедните части на африканския континент.

Виртуални реалности, в които можем да се загубим напълно

виртуална реалност

Прекарването на време в тези виртуални реалности може да доведе до нарушения на паметта и ученето и да превърне хората в истински зомбита.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга предрекла войната: Тези дни ще са съдбовни за човечеството!
Next: Жесток скандал в Стани богат! Билалов прецака играч за 50 бона

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.