Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • РАЗТЪРСИ ГО ИЗ ОСНОВИ!! Жената на шеф Ангелов взриви с неочаквано разкритие! (ето какво заяви Наталия)
  • Без категория

РАЗТЪРСИ ГО ИЗ ОСНОВИ!! Жената на шеф Ангелов взриви с неочаквано разкритие! (ето какво заяви Наталия)

Иван Димитров Пешев март 10, 2025
Screenshot_18

Докато огромна част от известните мъже у нас, а и по света, са свикнали да сменят „любовите“ си като носни кърпи и цял живот да са „търсачи на силни усещания“, то за шеф Ангелов това е непознато. Щом чуем името му, неизбежно се сещаме и за друго име – това на любимата му жена Наталия.

Неведнъж Виктор Ангелов е споделял как се е влюбил в нея още като ученик и не е престанал да я обича и да се надява да бъде негова дори и когато тя се омъжила за добрия му приятел. И тогава Ангелов не бърза да й намери заместничка, просто защото не може – обича я.

Той чака дълги години и живее сам като се отдава на работата си, докато съдбата не решава да го възнагради – Наталия се развежда, срещат се случайно отново и оттогава са неразделни. А Виктор Ангелов я приема с двете й деца от бившия мъж, които обича като свои.

Днес жена му за пореден път разтърси с признание и накара кулинаря да се просълзи като каза, че никога не е усещала дори нотка на предпочитание у Виктор към общото им дете Натали. „За него и Натали, и Март, и Ива са родни деца. Те го боготворят, защото е прекрасен баща, а аз не мога и да си представя по-съвършен мъж, колкото и смешно да звучи на някои. Виктор е обичлив, много нежен, топъл, всеотдаен, добър, грижовен и много отговорен“, споделя Наталия.

Добавя и че той е гордост за родителите си, които продали апартамент, за да му помогнат да отвори първия си ресторант. И не, той не ги разочаровал, както е видно и до днес.

Continue Reading

Previous: Константин потъна в скръб!
Next: Програмата за дипломиране в училище 26 е към своя логичен край. Дефилето на празничните номера вече се беше състояло, всички учители произнесоха речи.

Последни публикации

  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
  • Съпругата ми често е затрупана с работа, така че обикновено съм само аз и момчетата. Миналия уикенд ги заведох на панаир край пътя.
  • Преди няколко дни синът ми Мартин каза, че очакват бебе. Новината трябваше да ме изпълни с чиста, нефилтрирана радост. И ме изпълни, но само за миг. Беше като проблясък на слънце в буреносен ден – кратък и веднага погълнат от облаци
  • Студената сутрешна светлина се процеждаше през щорите от истинска дървесина, осветявайки частици прах, които танцуваха мързеливо в скъпия въздух на спалнята. Мартин закопчаваше маншетите на ризата си
  • Бившият ми приятел ми подари плюшено мече, което държеше букет в едната лапа и кутия в другата. Знаеше колко не харесвам тези „събирачи на прах“. Казах му, че по-добре да ми беше купил бургери, отколкото този боклук!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.