Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ракът умира от глад, когато ядете тези храни. Вижте как да се предпазите от коварната болест
  • Новини

Ракът умира от глад, когато ядете тези храни. Вижте как да се предпазите от коварната болест

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
rasrkasutaustast.jpg

Науката непрекъснато търси нови начини за справяне с бича на хилядолетието – раковите заболявания.

Медицинският портал Doctiming.bg разкрива свойствата на 7 храни и напитки, които спират храненето на раковите клетки и възпрепятстват развитието на туморите. Не става дума за гладуване, а за набор от всеобщи фаворити като червено вино, домати, боровинки, къри, черен шоколад и зелен чай.

Учени твърдят, че тези храни могат да са по-ефективни даже от химиотерапията.

На какво се дължи скритата им сила?

Не изпускай тези оферти:

С няколко думи – те спират кръвоснабдяването на туморните клетки или имат анти-ангиогенезни свойства. Ангиогенезата е нормален процес на създаване на кръвоносни съдове в тялото.

В някои периоди на живота тя е по-засилена – например при новородените, докато при възрастните тази функция се „отключва“ по-рядко – при рани, когато тъканите и капилярите трябва да се възстановят.

Ангиогенезата се регулира от активаторни и инхибиторни молекули. Обикновено инхибиторите преобладават, но ако възникне необходимост, активаторите на ангиогенезата се увеличават и стимулират растежа на съдови клетки за образуването на нови кръвоносни съдове.

Раковите клетки се снабдяват с хранителни вещества и се разпространяват из тялото (метастази) чрез кръвта. За целта те се нуждаят от допълнителни кръвоносни съдове.

Тоест, за да расте, туморът има нуждае от ангиогенеза. Напълно е установено, че раковите клетки отделят свои активатори на ангиогенезата – молекули, които „мамят“ организма и стимулират растежа на нови кръвоносни съдове, които да снабдяват тумора с хранителни вещества и кислород.

Съществуват модерни лекарства – инхибитори на ангиогенеза, които, за разлика от химиотерапията, не атакуват раковите клетки, а спират развитието на кръвоносни съдове към тумора.

Ето и същественият въпрос: как може сами да си помогнем като превенция срещу ракови заболявания? Бихме могли да регулираме ангиогенезата чрез подбор от храни, като по този начин не даваме възможност на туморите в микроскопичната им фаза да растат и да се разпространяват.

Храни, които спират ангиогенезата:

Домати. Проучване в Харвард установява, че мъжете, които ядат варени домати/доматен сос повече от четири пъти на месец имат до 50% намаление на риска от рак на простатата. Това се дължи на факта, че домати са с високо съдържание на ликопен, който е анти-ангиогенен.

Ликопенът е вещество, което се разтваря в мазнини и като такова изисква наличието им за правилното усвояване чрез храносмилателния тракт. За разлика от витамин С, съдържанието на ликопен в доматените продукти се увеличава, когато тези храни са обработени при висока температура или сготвени с олио.

Ястията с къри включват друго полезно вещество:

Куркума – суперхраната, която топи мазнините и ни прави по-здрави.

Червено вино. Ресвератролът е чудодеен антиоксидант, който се съдържа в люспите на гроздето и е свързан с понижен риск от сърдечни заболявания и удължаване на живота.

Данните сочат, че той потиска рака, убива бактерии, вируси и гъбички, увеличава продължителността на живота при животните, подобрява енергийното производство на клетките, ликвидира опасните свободни радикали, увеличава глюкозната толерантност на диабетиците, подобрява сърдечната функция, подобрява физическия и умствения статус и концентрацията, поправя повредено ДНК, предпазва от клетъчни повреди причинени от ядрена радиация.

225 милилитра червено вино доставя приблизително 640 mcg ресвератрол, добавките с ресвератрол (които често са в комбинация в екстракти от грозде или други антиоксиданти) обикновено се взимат в дози от 200-600 mcg на ден. Изследвания съобщават, че сортовете Бордо и Пино ноар съдържат най-много от този ценен полифенол, следват ги Каберне совиньон и Мерло.

В хранителната „химиотерапия“ включваме и две любими напитки – зелен чай и кафе.

Богатите, тъмни цветове на боровинките и малините идват от фитохимикали, които предпазват от много видове рак (подобно на червеното грозде) като намаляват оксидантния стрес и спират ангиогенезата. Те са важно оръжие в борбата срещу смъртоносния рак на яйчниците.

Ако сте се напрегнали от обясненията за развитието на рака, си хапнете нещо сладко от списъка на „естествената химиотерапия“ – черният шоколад е доказано здравословен както за сърцето и доброто настроение, така и срещу лошите клетки.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колко президенти в света могат да направят това което Румен Радев показа?
Next: След като съпруг остави странна бележка на съпругата си, тя му отвърна подобаващо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.