Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рак погубил най-милото на Красимир Дунев от ИГРИ НА ВОЛЯТА
  • Новини

Рак погубил най-милото на Красимир Дунев от ИГРИ НА ВОЛЯТА

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
dewaehysghdfgdhjhg.png

Олимпийската гордост Красимир Дунев е сред фаворитите на зрителите в новия сезон на „Игри на волята“. 50-годишният гимнастик, носител на сребърен медал от олимпиадата в Атланта през 1996 г., участва в предаването заедно с дъщеря си Никол, която също е бивша спортна гимнастичка.

Баща и дъщеря впечатляват с борбен дух и усмивки, но преди 5 години са преминали през най-страшния ад. Едва на 40 от този свят си тръгва съпругата му Ани, с която имат две деца – син Майкъл и дъщеря Никол.

Двамата са пример за здраво семейство и щастлив брак допреди Ани, която също била треньор по спортна гимнастика, да се сблъска с рака. По време на дългото и изтощително лечение щерка ѝ Никол била неотлъчно до нея и държала ръката ѝ дори по време на терапиите. За съжаление, лекарите не успяват да я спасят и Ани издъхва на 11 май 2018 г.

„Жестоката болест прекъсна твоя млад живот! Защо ни остави с очи, обърнати завинаги към вратата в очакване да се върнеш? Мила майко, нищо не е в състояние да запълни празнотата в сърцата ни след твоята загуба. Остана ни само скъпият спомен за топлите грижи и обичта, с която ни дари.

Благодаря на всички, които бяха с нас в най-трудните моменти и ни помагаха!“, е написала Никол във фесйбук в деня на кончината на своята майка. Година по-късно тя пак се изповядва: „Зная, мамо, че трябва да се справя и да продължа напред, за да те има и да бъдеш до мен.

Зная, че си ме родила с риск за живота си, за да дадеш шанс на едно сърце да тупти и да живее, окрилено от твоята единствена и неповторима обич

. И зная нещо друго, че ти никога няма да бъдеш само спомен или минало. Искам да ти кажа, че съм силна и ще го доказвам всяка минута.

Ще продължа да доказвам, че твоят живот е имал смисъл и няма да го предам. Липсваш ми, мамо! Ще минат дни, може би години, в които аз ще продължавам да те обичам с живота си, за да дойде времето, когато отново ще ти кажа „Здравей“ и ще те прегърна. Мечтая си за този миг, мамо! Завинаги ще останеш в моето сърце!“

Дълго време цялото семейство на председателя на Българската федерация по спортна гимнастика Краси Дунев е живяло отвъд Океана. В Америка той забягва веднага след спечелването на олимпийската си титла в Атланта през 1996 г.

През 2007 г. обаче решава да се завърне с близките си у нас и заедно с колегата му и добър приятел Йордан Йовчев да вземат федерацията под своето крило. Дунев е сред фаворитите за спечелването на голямата награда в приключенското риалити „Игри на волята“ и още от първите дни на арената успя да спечели респекта и уважението не само на зрителите, но и на всички свои съплеменници и конкуренти в шоуто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж изчезна безследно. Виждали ли сте Николай?
Next: Бойко Борисов пуска Антон Хекимян за кмет на София?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.