Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рак погубил най-милото на Красимир Дунев от ИГРИ НА ВОЛЯТА
  • Новини

Рак погубил най-милото на Красимир Дунев от ИГРИ НА ВОЛЯТА

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
dewaehysghdfgdhjhg.png

Олимпийската гордост Красимир Дунев е сред фаворитите на зрителите в новия сезон на „Игри на волята“. 50-годишният гимнастик, носител на сребърен медал от олимпиадата в Атланта през 1996 г., участва в предаването заедно с дъщеря си Никол, която също е бивша спортна гимнастичка.

Баща и дъщеря впечатляват с борбен дух и усмивки, но преди 5 години са преминали през най-страшния ад. Едва на 40 от този свят си тръгва съпругата му Ани, с която имат две деца – син Майкъл и дъщеря Никол.

Двамата са пример за здраво семейство и щастлив брак допреди Ани, която също била треньор по спортна гимнастика, да се сблъска с рака. По време на дългото и изтощително лечение щерка ѝ Никол била неотлъчно до нея и държала ръката ѝ дори по време на терапиите. За съжаление, лекарите не успяват да я спасят и Ани издъхва на 11 май 2018 г.

„Жестоката болест прекъсна твоя млад живот! Защо ни остави с очи, обърнати завинаги към вратата в очакване да се върнеш? Мила майко, нищо не е в състояние да запълни празнотата в сърцата ни след твоята загуба. Остана ни само скъпият спомен за топлите грижи и обичта, с която ни дари.

Благодаря на всички, които бяха с нас в най-трудните моменти и ни помагаха!“, е написала Никол във фесйбук в деня на кончината на своята майка. Година по-късно тя пак се изповядва: „Зная, мамо, че трябва да се справя и да продължа напред, за да те има и да бъдеш до мен.

Зная, че си ме родила с риск за живота си, за да дадеш шанс на едно сърце да тупти и да живее, окрилено от твоята единствена и неповторима обич

. И зная нещо друго, че ти никога няма да бъдеш само спомен или минало. Искам да ти кажа, че съм силна и ще го доказвам всяка минута.

Ще продължа да доказвам, че твоят живот е имал смисъл и няма да го предам. Липсваш ми, мамо! Ще минат дни, може би години, в които аз ще продължавам да те обичам с живота си, за да дойде времето, когато отново ще ти кажа „Здравей“ и ще те прегърна. Мечтая си за този миг, мамо! Завинаги ще останеш в моето сърце!“

Дълго време цялото семейство на председателя на Българската федерация по спортна гимнастика Краси Дунев е живяло отвъд Океана. В Америка той забягва веднага след спечелването на олимпийската си титла в Атланта през 1996 г.

През 2007 г. обаче решава да се завърне с близките си у нас и заедно с колегата му и добър приятел Йордан Йовчев да вземат федерацията под своето крило. Дунев е сред фаворитите за спечелването на голямата награда в приключенското риалити „Игри на волята“ и още от първите дни на арената успя да спечели респекта и уважението не само на зрителите, но и на всички свои съплеменници и конкуренти в шоуто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж изчезна безследно. Виждали ли сте Николай?
Next: Бойко Борисов пуска Антон Хекимян за кмет на София?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.