Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рак покосява звездите на БНТ
  • Новини

Рак покосява звездите на БНТ

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
hjgkghkuytyt.jpg

Куп легенди на Българската национална телевизия са преживели челен сблъсък с най-тежката диагноза – рака. Наскоро журналистката Маргарита Михнева шокира с разкритие, че 20 години след като пребори онкологично заболяване на гърдата, отново е била споходена от коварната болест. Тя сподели, че преди две години при рутинен преглед лекарите установили, че тв легендата страда от рак на костите и трябва да се подложи на спешна интервенция. Михнева изпаднала в шок, но предприела веднага мерки и се съгласила да бъде оперирана.

„Ужасяваща диагноза е това, на никого не пожелавам да я чуе. Нищо не ме болеше, отидох просто на рутинен преглед, направих си изследвания и хоп – отново се оказах онкоболна. От рака на гърдата съм имала разсейки в костите. Изрязаха ми три ребра – седмо, осмо и девето. Такава операция за пръв път се правеше в България“, сподели Михнева. Тя първо възнамерявала да се лекува в Швейцария, където дъщеря ѝ Неда живее от години, но от болница там ѝ казали, че трябва да изчака 4 месеца, а тя нямала толкова време. Затова се доверила на български медици и не съжалявала. „Възстановявам се още. Промених си напълно начина на живот“, казва журналистката, която два пъти побеждава рака.

Нейната колежка Радина Червенова също едва наскоро намери кураж да проговори публично за рака на гърдата, който надви. Емблемата на БНТ се сблъска с диагнозата през 2019 г. Бившата водеща на „По света и у нас“ сподели, че е преживяла две изключително сложни операции, извършени в рамките на само 3 дни. И двете интервенции били направени в България, а не в чужбина, както се говореше в медийните среди. Наложило се Радина два пъти да влезе в операционната зала, защото заболяването било прогресирало. За щастие, лекарите успели да я спасят. Обичаната тв водеща споделя, че след операциите е преминала и през лечение, след което загубила косата си. Тогава заминала при най-голямата си дъщеря Деси, която живее със семейството си в Швейцария, за да не я виждат хората в подобно състояние. Днес обаче всичко лошо е зад гърба ѝ и животът я възнаграждава с хубави събития.

Две операции и серия от химиотерапии е преминала и тв водещата Пепа Славчева, която през миналия век бе една от звездите на БНТ. Журналистката водеше култовото предаване на телевизията майка „Адрес 4000“, което остана в историята като едно от най-рейтинговите. Тя е била диагностицирана с рак на гърдата и е преминала през 2 операции, през химио- и лъчетерапии, а в момента е в период на възстановяване. Въпреки тежката диагноза не паднала духом и била твърдо решена, че няма да се даде на болестта. След като загубила съпруга си, Пепа изпаднала в депресия и се поболяла, но светлина в тунела ѝ давали нейните внуци близнаци. Синът ѝ обаче е разведен с майка им, а от година насам живее на семейни начала с известната новинарка от ефира на Би Ти Ви Лиляна Боянова.

На 6 октомври тази година ще се навършат 24 години без първата дама на БНТ Бригита Чолакова. Тя почина през 1999 г. след тежко боледуване от рак на стомаха, което пазела в тайна дори от най-близките си приятели. Кралицата на телевизията си отива в самота във вилата си в Панчарево, където се оттегля, след като разбира за диагнозата си. Краят ѝ е тъжен, защото около нея няма съпруг и деца и разчита на морална и финансова помощ само на шепата си верни приятели.
В адски мъки от този свят си отива и легендарната говорителка Мария Тролева, едва на 49-годишна възраст. Тя попада в лапите на рака малко след позорното ѝ уволнение от БНТ, с което до последно не можала да се примири. Водещата на „По света и у нас“ изпаднала в емоционална дупка, а унижението и стресът я разболели. Лекарите ѝ поставили диагноза рак на гърдата, като ѝ давали добри шансове за живот. Тя се подложила на спешна операция и едната ѝ гърда била отстранена. След интервенцията обаче възстановяването и лечението не тръгнали както трябва и Мария получавала страшни кризи. Въпреки това запазила достойнство и не искала никой от бившите ѝ колеги да знае, че минавала през деветте кръга на Ада. Тя издъхва в ръцете на втория си съпруг на 14 ноември 1992 г., след като казва, че ѝ е много зле и изпитва силни болки.

През 2017 г. пък ни напусна Таня Сотирова – едно от лицата на емблематичната емисия „Днес+“ на Ефир 2 и дългогодишен редактор на националната телевизия. Малко преди да почине, тя бе споделила, че се бори с рак на гърдата. След успешно лечение смяташе, че е загърбила заболяването, но загуби живота си само на 57 години.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж нахранил две бездомни деца в ресторант. Когато му донесли сметката, онемял от изненада
Next: Почивайки на морето, момичето намира златен пръстен в пясъка. Вижте какво става после

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.