Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рамбо в униформа: Полицай сам преби петима до Орлов мост
  • Новини

Рамбо в униформа: Полицай сам преби петима до Орлов мост

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
apaoelellgalg.jpg

Полицай преби петима футболни привърженици от Кипър в центъра на София за по-малко от 60 секунди. Това личи от кадри от масовото меле с участието на фенове на Ботев (Пловдив) и АПОЕЛ (Никозия).

Часове преди двубоя от Лигата на конференциите на Националния стадион „Васил Левски“ в сряда, завършил 0:0, хулиганите се замеряха с камъни и керемиди на едно от най-натоварените столични кръстовища – „Орлов мост“.

Наложи се намеса на полицията и задържането на общо 26-ма ултраси, които вилняха и създадоха много работа на полицията.

Впечатление направи един от служителите на реда.

Той се вклинява сред гостите от Кипър и започва методично да ги налага, въпреки че някои от тях са в гръб, не демонстрират заплашително поведение и дори вече са неутрализирани, разказва bTV, показвайки кадри. Не е ясно дали изобщо се стига до арест на някой от тях.

Най-брутална е атаката срещу привърженик, който е затиснат към земята от други трима служители на реда.

Въпросният полицай стъпва неколкократно върху тялото му с цялата си тежест.

ОЩЕ КРИМИ НОВИНИ

Двама мъже са били пребити с дървен крак от маса от техен съсед. Екшънът се разиграл в четвъртък в късния следобед. В полицията в Горна Оряховица е постъпил сигнал за двама бити мъже в жилище в Стражица.

На място били изпратени полицаи, които установили, че вбесен съсед е влязъл в дома им и започнал да ги налага с дървения крак заради силна музика. Пострадалите са преминали през медицински преглед в болница и са освободени за домашно лечение. Имат охлузни наранявания.

26-годишният нападател е установен. Няма криминални прояви


Трима апаши са хванати в Пещера и Пазарджик. В ранните часове вчера в полицейското управление в Пещера бил получен сигнал от частен СОТ.

По данни на охранителите дежурен екип на фирмата е засякъл мъж, който извършва кражба в наргиле-бар в родопския град. Той проникнал в помещението през вентилационния отвор, като успял да отмъкне сумата от 25 лева и монети.

Апашът бил задържан, а с него започнали работа криминалисти от полицейското управление. Така органите на реда установили, че той е автор на домова кражба, при която успял да вземе сумата от 500 лева, след като влязъл в къща.

Освен това е повредил вендинг машина, намираща се в централния парк на Пещера и направил опит да открадне от нея различни безалкохолни напитки. Работата по всички установени случаи продължава под надзора на прокуратурата.

 

Вчера в полицейски участък „Изток“ се получи сигнал от 40-годишен жител на едноименния квартал. Той съобщил, че докато не намирал в игрална зала неизвестен е задигнал скъп смартфон на стойност от 120 евро.

Служители на участъка провели разследване “по горещи следи“ и установили, че автор на посегателството е 21-годишен мъж от пазарджишкото село Хаджиево, информира TrafficNews.

У него било открито и скъпоструващото устройство. 78-годишна жена от Пазарджик се оплакала в участъка, че докато пазарувала в хипермаркет се простила с портмонето си. Тя съхранявала в него сумата от 110 лева.

В резултат на предприетите действия бил спипан 40-годишен пазарджиклия. Иззето е портмонето и сумата намираща се в него. По случаите са образувани бързи производства.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как точно ще бъдат преизчислени и увеличени пенсиите от 1 октомври
Next: Помните ли Кристиян, който тръгна с метро за бала си? Днес е IT експерт, печели 5 пъти повече от лигльовците с лимузини

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.