Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Растението, което е по-ценно от злато, но малко знаят за това. Има го навсякъде, а ефектът му е ненадминат
  • Новини

Растението, което е по-ценно от злато, но малко знаят за това. Има го навсякъде, а ефектът му е ненадминат

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
zastlastlaskdasdkaso.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С високото си съдържание на желязо и витамин С, това растение е едно от най-здравословните на планетата. То всъщност осигурява повече желязо, отколкото спанака и повече витамин С от лимоните и портокалите.

Доста невероятно, нали?
Наименования: друмче, кресон, пореч, поточарка, изтравниче, мокреш.
Расте покрай извори, потоци, реки, езера и по Черноморското крайбрежие.

Използва се надземната част /свежите листа/, която се бере по време на цъфтежа.
Кардиолози предупреждават, че хипертоничната криза може да доведе до необратими ефекти върху здравето

Има все повече доказателства, че тази супер храна може да даде тласък на вашето здраве на много нива. Списъкът на ползи за здравето включва:
бори оксидативния стрес в тялото,
притежава мощни антиоксидантни ефекти
пречиства кръвта

регенерира клетките в тялото,
елиминира токсините от тялото

при възпаление на дихателните пътища
при кожни обриви
противовъзпалително действие върху бъбречните и жлъчни пътища, пикочния мехур

Много диетолози препоръчват консумация на това супер здравословно растение под формата на пресен сок, но никога неразреден. Тъй като е много силен, сокът може да доведе до възпалителен процес в гърлото и стомаха, поради което винаги трябва да се разрежда с вода
в съотношение 1: 5 (сок и вода, съответно).

Важно е също да се знае, че сокът не трябва да се консумира всеки ден. По скоро веднъж на два дни.
Също така локалното приложение на този сок може да лекува различни кожни проблеми, включително и дефекти на кожата, загуба на коса и др.

Лечението е доста лесно – само нанесете сока върху засегнатата област или направете компрес с него. Компресът от смачкани листа е изключително полезен за намаляване на появата на слънчевите петна.

Редица изследвания върху лабораторни животни са открили, че екстрактът от поточарка инжектиран в тялото инхибира развитието на рак и метастази. Други проучвания са установили, че поточарката намалява риска от сърдечно-съдови заболявания и предотвратява развитието на рак на гърдата.

Салатата от поточарка!

Измийте листата добре. Поръсете листата с малко сол и оцет и се оставя за един час. Добавете малко нарязан чесън, зехтин, лимонов сок. Оставете салатата да престои в продължение на 3 часа, преди да я изядете. Тази салата е идеалното допълнение към всяко ястие
.
ВНИМАНИЕ:
Да не се употребява повече от 2 седмици.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайните на червения конец: Крие изненадващо голяма сила, предпазва тези, които са най-уязвими и слаби
Next: Лесен начин да почистим фугите в банята: Стават идеални за минути, само с две съставки

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.