Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рашидов: Слави стана милионер да ме играе с уиски и пура?! Обидно е, аз пиех водка, и тя е питие!
  • Новини

Рашидов: Слави стана милионер да ме играе с уиски и пура?! Обидно е, аз пиех водка, и тя е питие!

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
saslasviasiviasv.jpeg

Виждаме, че един човек с образа си го направих милионер – като колегата Слави Трифонов. Понеже, ако играе себе си, няма да изкара пари. Най съм му удобен аз.

И винаги ме играе и има едно-единствено обидно нещо. За да ми се направи портрет – аз, който съм бил изключително добър пушач, от осем години не пуша, но пурата ми е в ръцете. Играе ме с чаша уиски в ръката. От толкова години пак не пия, въпреки че пийвах водка.

И това е най-обидното. Да ме играе с уиски – върхът на обидата. И водката е питие. Така председателят на 48-ото Народно събрание Вежди Рашидов се пошегува в обръщението си към депутатите, след като бе избран за пръв сред равни.

„Това е в рамките на шегата, но образи се градят така. Наясно съм, че от днес нататък започват да се градят образи. Фейсбук работи, но колкото и да работи, пазете себе си, работете и Вие. Колкото да не Ви харесват, харесвайте себе си“, каза още той.

Не изпускай тези оферти:

След емоционалната си реч от вчера, Рашидов получил над 100 SMS-a и много обаждания.

Вижте емоционалното слово на Вежди Рашидов, което накара всички да го аплодират

„60% ме упрекнаха, че съм отказал, защото искат да има държава и парламент. Снощи ми звъни Христо Стоичков от Маями – велик българин и мой приятел. Плачеше след това изказване и последната му дума беше: „Върни се, бе, хората те обичат“.

Накарайте с поведението си хората да Ви обичат. Патриотизъм е националната отговорност и нищо друго, всичко останало е на втори план. И не се дръжте между отделните партии все едно другите са прокажени. Не сатанизирайте една или друга група. Не обиждайте българските граждани от турски произход. Не се делете“, обърна се Вежди Рашидов към депутатите.

Аз лично на тези години, след като съм бил два пъти министър и шест мандата депутат, дълбоко в душата ми се искаше да се отдам на внуците си, призна Вежди Рашидов след избора му за председател на 48-ото Народно събрание.

„Днес се получи нещо интересно – г-жа Нинова го направи първа, защото е национално отговорен човек, тя винаги е била такава – аз ѝ казах бих приел, само ако има болшинство.

По-добре да почнете да работите, колеги, защото идва зима и хората ще бъдат унизени и гладни. Ваше задължение е – бъдете близо до тях и чувайте болките им. Не е честно три дни да се шегуваме с народа и помежду си, парламентът не е Сатиричен театър. Да престанем да си ръкопляскаме и да се хванем за работа“, каза още Рашидов.

Рашидов обеща да бъде консенсусен и да се вслушва в думите на депутатите от всички парламентарни групи.

Ще жертвам част от моите останали години в името на българския народ, каза той.

„Намалете перченето, не Ви помага, пречи Ви. Колеги, Вие сте мъже, и то големи мъже. Намалете липсата на разум, а влагайте повече такъв. Пак сте големи, пак сте мъдри и хората чакат Вашите решения“, каза новият председател на Народното събрание.

Още новини:

Парламентарната група на „БСП за България“ излезе с позиция до медиите, в която отправя призив към президента Румен Радев и служебния кабинет, назначен от него.

„Уважаеми господин президент, за пореден път Ваш служебен министър си позволява да коментира публично вътрешнопартийни въпроси на БСП. Нещо повече, да изопачава факти, касаещи парламентарната група на БСП и решения, взети от колективните органи на партията и от общото събрание на народните представители“, посочват от партията.

„Г-жа Весела Лечева е назначена от Вас за министър в лично качество. Тя не представлява БСП в служебното правителство. Започва да става практика членове на Вашия кабинет грубо да се намесват в партийните ни работи. Вече ви писахме по този повод, но липсата на реакция и продължаващите изявления ни карат да мислим, че всичко това се случва под Ваше давление“, допълват още те.

По думите им служебният кабинет излиза извън правомощията си и „погазва принципа за разделение на властите“.

Това трябва да спре, привозазат от „БСП за България“, предава „ДарикНюз“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В София се случва нещо страшно, хората по улиците! Убиха Виктория Мариева
Next: 96-годишна старица реши да продаде къщата си. Прекрачвайки прага, брокерът загубил ума и дума! Вътре видя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.