Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рашков побесня за рокадите в МВР: Уволняват професионалистите ми! Демерджиев, в кой отбор си?
  • Новини

Рашков побесня за рокадите в МВР: Уволняват професионалистите ми! Демерджиев, в кой отбор си?

Иван Димитров Пешев август 11, 2022
rashkaoroadkad.jpg

Искам категорично да се противопоставя на оценката за предишното правителство под наслов „хаос и разруха“. Категорично няма да приема такава оценка, още повече няма да я приема по отношение онова, което е свършено от МВР. Това заяви бившият вътрешен министър Бойко Рашков пред bTV.

Той изтъкна, че през изтеклата 2021 година е бил елиминиран в голяма степен купения вот и са постигнати сериозни резултати в областта на организираната престъпност.

„Тази обща оценка за хаос и разруха в МВР няма почва, защото имам 20% увеличаване на заплатите, както и много други неща“, добави още Рашков.

„Като наблюдавам, в първите часове на управлението на сегашното политическо ръководство започват с уволнение на доказани професионалисти. Разбрах, че вчера целият ръководен екип на Главна дирекция „Национална полиция“ е уволнен без мотиви. Това разрушително ли е или градивно“, възмути се Рашков.

Той заподозря умисъл в това действие и че има натиск върху настоящия служебен министър Иван Демерджиев.

„Това беше екипът (бел.ред. на ГД „Национална полиция“), който извърши реформа в централната част на дирекция на Националната полиция и разкри корупционни схеми в единния център за наказателната дейност по линия на КАТ. Тази служба беше разформирована. Чудя се, дали не се цели да се възстанови подобна корупционна дейност в дирекцията на националната полиция, защото това са източници на доходи? Заради липсата на мотиви за уволнението всеки български гражданин може да допусне това“, каза Рашков.

Изненадваща за бившият силов министър е и рокадата в „Гранична полиция“, тъй като смененият й директор по думите му е „безспорен човек“.

Той посочи, че в МВР има дирекция, която се занимава със собствеността и там има корупция.

„Имаше едно корупционно гнездо и продължава да има в МВР, свързано с дирекция, която се занимава със собствеността. И за да елиминираме в голяма степен това, взехме външен човек, който да не е познат на никого, да не познава никого, за да може по-успешно да противодейства. Там беше, а сега е сменен без мотиви“, обясни Рашков.

Той дори твърди, че от сегашните зам.-министри има един, който е живял в държавната резиденция миналата година без никой да знае.

„Той е живял там безплатно – без да плаща квартира, без да плаща ток, без да плаща вода и разкритието на този факт е по времето точно на този директор, който аз взех и назначих в тази служба“, обясни Рашков.

Според него чрез отстраняването на въпросния директор се преследва целта да се замаже „този сериозен гаф“.

„Аз призовавам да се заеме Агенцията за държавната финансова инспекция, защото по такъв начин, настанявайки се в жилище, което е публично държавна собственост, което не може да се ползва, въпреки че има служебни жилища, които могат и се осигуряват на такива ръководни кадри, нелегално се е ползвало това жилище, което е свързано с доста големи разходи“, добави той.

„Питам се и аз дали с г-н Демерджиев все още сме в един отбор. Мислих, че целим да се премахнат корупционните практики за купуване на гласове. Мислех, че се борим ГЕРБ и ДПС да не се връщат във властта. Децата, които се уволняват в момента, им се мрънка, че така е наредено от ръководството на МВР. С промените се цели МВР да се върне във времето на Борисов ли“, попита още той и добави, че когато се уволняват служители, то този, който го прави трябва да има собствен морал.

„Не е вярно, че всеки министър си избира заместниците в един служебен кабинет. Те се избират от друго място. Затова вчера разговарях с премиера Донев, споделих огромната си тревога за подхода, който прилага политическото ръководство на МВР. Той естествено ми каза, че ще провери“, заяви бившият вътрешен министър.

На въпрос в какви отношения е с президента Румен Радев, Рашков заяви, че в принципно добри отношения.

„Не е вярно това, което прочетох, че нашите отношения са обтегнати“, отбеляза той.

„Виждам се рядко с държавния глава, но съм го информирал за тази моя тревога, която възбуди тези резки кадрови промени, които са безпринципни и се уволняват хора, които са дали всичко от себе си“, посочи той.

„Важното е стоим ли на позицията си „мутри вън“ или вече сме на позицията „мутри вътре“. Аз лично стоя на нея и съм стоял до последния час като министър на вътрешните работи, аз не мога да се променя, както някои се променят за часове“, категоричен бе Рашков.

„Надявам се да видим и персонални корекции в ръководството на МВР, особено, ако се има предвид, че един от зам.-министрите е живял безплатно 6 месеца в държавна резиденция“, подчерта бившият вътрешен министър.

Той уточни, че не визира Демерджиев, защото според него трябва да му се даде шанс.

„Наистина се надявам президентът и премиерът да не са знаели за тези немотивирани промени в МВР“, отсече Бойко Рашков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Метлата се вихри! Чистят Надзорните съвети на НОИ и НЗОК от хората на Петков
Next: Изхвърлиха жената на Лорер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.