Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ревизоро: Успяха да излъжат протестиращите качествено. Мачът е свирен
  • Новини

Ревизоро: Успяха да излъжат протестиращите качествено. Мачът е свирен

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2023
revvdshsgsfdhdfgh.png

“С предложеното споразумение се запазва статуквото в електроенергийния сектор – създаване на механизъм за подкрепа на въглищните централи, който и в момента е в сила чрез различните схеми за субсидиране, така че те да могат да оцелеят. В момента нито една въглищна централа не би трябвало да е на пазара, тъй като произведената електроенергия от тях е с 6 пъти по-висока цена от тази на АЕЦ „Козлодуй“.

Това коментира в студиото на „Тази сутрин“ по bTV Мартин Владимиров, енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията.

„Предложеният механизъм за подкрепа не би трябвало да съществува в европейското право след 1 януари 2025 година. На практика това споразумение е поредна лъжа към миньорите и работниците в електроенергийния сектор, че секторът ще бъде спасен. Това е подвеждане и на обществеността и това ще има сериозен удар върху интереса на България да получи средствата от Плана за възстановяване“, добави той.

„Въглищната електроенергия в България оскъпява електроенергията с около 20-25%. Постепенното излизане на въглищните централи до 2030 година означава, че цената ще се понижи. Няма причина изкуствено да финансираме тези централи със средства от бюджета, които трябва да се финансират мерки за намаляване на енергийната бедност, трансформация на икономически модели, декарбонизация. Ние какво правим? България продава квоти въглеродни емисии на европейския пазар и с тези средства субсидира въглищни централи. От 2025 година това става абсолютно невъзможно. Подобно споразумение дава индикации на ЕК, че ние не сме готови за либерализация на пазара, което е една от ключовите реформи в Плана за възстановяване. Това поставя на карта всички средства от него“, категоричен е Мартин Владимиров.

„Всеки ТЕЦ ще се пазари с властта дали може още малко да поработи. Никой няма да се грижи за чистота на въздуха или каквото и да било“, посочи Емил Димитров, бивш министър на околната среда и водите кабинета „Борисов 3“

„Не съм крайно зелен. Зелен съм. Аз съм за чиста природа. През последните години топлоелектрическите централи не инвестират. Казват, че инвестират, но не го правят, а сега никой няма да инвестира в чистота на въздуха, защото ще ги закрият до 2 години. Нито едно от нещата, които искат миньорите, не се случи. Капацитетът – явно ще си умрат бавно. Работните места – те отидоха, казаха какво искат. Не получиха нищо, щастливи се подписаха и си тръгнаха. Успяха да ги излъжат и то качествено. От този момент нататък те са разбити помежду си. Тази тема ще бъде затворена. Никой не е обещал за капацитета. Териториалните планове няма да се изтеглят – някой щял да води разговори, някъде си някога. Всичко остава, както преди стачката. Мачът е свирен“, подчерта бившият министър.

„Планирано е АЕЦ „Козлодуй“ да захранва в единия край на България, а „Мариците“ – в другия. На по-ниската система е решено, че ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Варна“ ще допълват в случай на проблем. ПАВЕЦ „Чаира“ в момента не работи. Вързана е Северна с Южна България и има пръстен. Нали разбирате, че преносната система съществува, но няма да има кой да сложи в нея ток. Това означава, че има жици вкъщи, но по тях не идва ток“, обясни Емил Димитров.

Според Мартин Владимиров тази система е създадена за по-високо ниво на потребление, а през следващите години то ще намалява.

„Да са живи и здрави всички изследователи. Аз нямам претенции да съм най-големият експерт. Без тази карта ние не можем. Всичко трябва да функционира в цялост. Когато оттук не подаваш ток, ще трябва от Турция, от Гърция, от Северна Македония, от Сърбия или от Румъния да дойде. Като закрием ще трябва от чужбина да внасяме и цените ще са много по-високи“, отговори Димитров.

„Това изобщо не е вярно и се налага дезинформационно послание от групи, които имат икономически интерес за запазването на статуквото. Около въглищните централи има неформални икономически кръгове. Ако има внос, това няма да оскъпи, защото производството в Гърция е по-евтино от това в България. Българските централи са най-скъпите в Европа“, коментира Владимиров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спящ на асфалта протестиращ миньор каза истината за 36-те заплати
Next: Няма край: Ново земетресение разлюля Турция, хората са в ужас

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.