Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ресторант на място близо до България търси служител със 7 хиляди лева заплата
  • Новини

Ресторант на място близо до България търси служител със 7 хиляди лева заплата

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
mikknksdnosdidks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Обява за работа в уебсайт, в която се търси служител за работа по приготвяне и опаковане на сувлаки в Миконос, предизвиква вълнение.

 

Тъй като работодателят предлага заплата от 3 600 евро (около 7 042 лева)!

 

 

Заплатата е около 10 евро на час, което означава, че общата месечна заплата е 3 600 евро!

Идва на около 10 евро на час, което означава, че общата месечна заплата е именно 3 600 евр.

Посочено е, че заплащането подлежи на договаряне, така че крайната сума може да бъде по-висока.

Според работодателя това е постоянна работа на пълно работно време.

Мѝконос (на гръцки: Μύκονος) е гръцки остров, част от Цикладските острови в Егейско море.

Главен град на острова (т.нар. хора) е Миконос – една от световните перли – съчетание от специфична архитектура, невероятни рибни ресторанти, кафенета, дискотеки, клубове, бутици и магазини за подаръци. Островът се слави с нощния си живот.
Пеликанът Петрос

Символите на острова са пеликанът Петрос (всъщност пеликаните са три) и Вятърните мелници.

В центъра на главния град има много забележителности:

Поредица от къщи с островна архитектура, в основите на които се удрят морските вълни – известни като Малката Венеция (англ. – The Little Venice)
Площад „Алефкандра“ с църквата и площада с рибните ресторанти
Вятърните мелници
Площад „Триа Пигадиа“ („Трите Чучура“)
Летният амфитеатър
Църквата „Парапортиани“
Площадът пред старото пристанище

Известно е и градчето Ано Мера, където има манастир.

На близкия до Миконос остров Делос съгласно митовете, Лето родила близнаците Артемида и Аполон.

Архитектурата е специфична. Къщите са бели, кубообразни и максимум двуетажни. Уличките са тесни и се боядисват с бяла боя. През летния сезон влизането на автомобили в Хора е забранено, с изключение на тези, които имат пропуск, но такъв се вади трудно и струва скъпо.

 

Има фирми, които дават мотопеди и бъгита (ATV) под наем. Пътуването с кола през летния сезон е трудно, защото е пълно с мотопеди и бъгита, яхнати от безгрижни тийнейджъри, които не се съобразяват с другите участници в движението.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край с вечния длъжник: Вижте за какъв срок дълговете ви изчезват
Next: Имам приятелка, на която във всичко й върви! Когато я попитах, тя ми каза под секрет тайната

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.