Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Решено е: Работещите ликуват! 153 лева към заплатите отгоре
  • Новини

Решено е: Работещите ликуват! 153 лева към заплатите отгоре

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sadgdfgvdsfgdfhgfh.png

Увеличението на минималната заплата е решено от 1 януари.

Това стана ясно в ефира на Нова тв.

 

Виктор Николаев попита гостуващите: Кога точно трябва да се вземе решението за увеличението на минималната заплата със 153 лева?

То е предрешено, защото законът е такъв. „Сбъркана формула, верен резултат“, посочи гостът му в студиото Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България АИКБ.

Това е добра новина за доходите ни, е че се обсъжда размера на минималната работна заплата за 2024 година, като по предложение на правителството тя е 933 лв.

Това е ръст от 153 лв, което е 20% над сегашната минимална заплата.

За промяната настоява финансовият министър Асен Василев.

Дори и с това увеличение няма да се доближим по доходи с останалите държави-членки на Европейския съюз, тъй като във Франция, където тя е най-висока плащат по 13,80 долара на час срещу скромните 5,70 в България.

За пенсионерите засега няма промяна в заплащането, но пък наближава Коледа – време през което традиционно вече се отпуска малка сума за подкрепа за всички възрастни.

Най-високите заплати взимат в секторите, които работят за западни глобални компании.

Те напрактика взимат нормални европейски и дори над средните заплати там, но ги харчат в България.

Най-високи са заплатите в ИТ сектора

България е страната с най-висок ръст на заплатите в ЕС през последната година.

Към момента средната работна заплата у нас е 1 957 лв.

Ръстът никак не е малък и е над нивата в другите европейски държави. Увеличението в България е с близо 13% за последната година.

Експерти коментират, че това е вид „компенсация“ за резките повишения на цените.

В ИТ сектора работещите взимат средно 4 732 лв.

Следват ги като енергетика, финанси и застраховане.

Най-зле е положението, където бизнесът се държи предимно от българи – хотелиерство и ресторантьорство.

В другият полюс на класацията са хотелиерство и ресторантьорство, селско и горско стопанство, които взимат най-ниски възнаграждения (1189 лв.).

Сравнително ниско остава и нивото на инфлация в страна – 7.7%.

Страната ни е на второ място по увеличение на почасовите надници и заплати сред страните от Европейския съюз извън еврозоната за 2022 г.

Данните показват, че заплащането в България бележи и най-голям ръст с близо 15% от държавите извън еврозоната като тенденцията е това да продължи.

Едва десет дни остават на родителите да подадат заявление за помощта за деца, записани в първи, втори, трети, четвърти и осми клас. Крайният срок е 15 октомври.

От тази учебна година помощта се предоставя на всички ученици от посочените класове, независимо дали са записани в държавно, общинско или частно училище. Те трябва да живеят постоянно в страната.

Размерът на подкрепата е 300 лева и се изплаща на два пъти. 150 лева от средствата се получават след отпускането на помощта, а остатъкът – в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище и не е допуснало 5 и повече неизвинени отсъствия.

Помощта се предоставя без подоходен критерий на родители и осиновители, на приемни семейства/семейства на близки и роднини, на децата, настанени за отглеждане извън семейството, както и на настойници/попечители, които отглеждат детето. Документи се подават в дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) по настоящ адрес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям обир в Монтана, полицаите са в шок от крадците, защото…
Next: Идва голяма промяна по пътищата на Сърбия от 1 януари

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.