Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рибари уловиха предвестника на Деня на Страшния съд
  • Новини

Рибари уловиха предвестника на Деня на Страшния съд

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
rbaisbiasbnasb.jpg

В световния океан все по-често се появяват доказателства за приближаващ катаклизъм. В Мексико рибарите са уловили кралска херинга в дълбините на морето. Тази гигантска риба живее на морското дъно и появата ѝ на повърхността се свързва с предстояща природна катастрофа.

New York Post съобщава, че морското чудовище е уловено миналия месец край бреговете на Синалоа, Мексико.

Местните рибари били шокирани от улова си и публикували видеоклип с лошото предзнаменование в мрежата, където то има повече от 300 000 гледания.

На публикуваните кадри се вижда как сребристото създание с огненооранжев кичур на главата и гръбна перка, пресичаща цялото му дълго тяло, се задъхва и се върти върху каросерията на кола, докато рибарите, които са го уловили, се смеят.

Не изпускай тези оферти:

Потребителите на социалните мрежи бяха изумени, че рибарите са успели да уловят риба, която живее на дълбочина повече от 1 километър и рядко попада в рибарски мрежи.

Някои потребители припомниха, че появата на кралската херинга не вещае нищо добро за хората. Според тях скоро може да има земетресение или друго природно бедствие.

„Не е нужно да ми вярвате, но в Чили тази риба се приема за лошо предзнаменование“, пише един от коментиращите.

Превод и редакция

Още интересни истории:

Тази история звучи като истинска приказва, но е съвсем реална и се е случила в Хонконг. Главен герой в нея е беднякът Мин Куок от Хонконг. Той хранел семейството си с улов на риба, която продавал на пазара, пише Блиц.

По нищо не се очаквало животът му да се промени, но се случило истинско чудо.

Един път уловът му го довел до пълно отчаяние, защото вместо риба изтеглил с мрежите си къс дърво. Но тъгата му не продължила дълго. Той забелязал, че от дънера изтича жълта течност, приличаща на масло.

Мин Куок разбрал в този момент, че е изтеглил с мрежата си „Златната Рибка“, защото в тях било Агарово дърво, което е безценно за медицината и парфюмерията, тъй като се явява безценен източник при изготвянето на ароматни вещества.

Рибарят успял да продаде почти веднага дънера за 138 милиона долара. Сега той лови риба само за собствено удоволствие със собствена лодка, която отплава всяка сутрин от собствения му кей, построен около собствената му вила на брега на океана.

Агаровото дърво е много рядко и много ценно тропическо дърво, принадлежащо към род Aquilaria, с основни представители A. agallocha, A. malaccensis и A. crasna, което при заразяване с плесен започва да отделя и да насища дървесината си с изключително благоуханна смола. Негова родина е Индия и страните от Югоизточна Азия.

Известно е още и като Алоево дърво, а в арабския свят като Уд (Oud или Oudh). Ароматът на Агаровото дърво не е обикновен аромат или един от многото. Това е нещо много специално, уникално, мистично и неповторимо.

Агаровото дърво е почитано като свещено още от дълбока древност и е заемало важно място в живота, традициите и вярванията на много култури, народи и религии.

Централно място в митовете и легендите заема вярването за Божествения призход на Агаровото дърво. Според преданията, преди да бъде изгонен от Рая, Адам е имал право да вземе със себе си само едно дърво и той избрал именно Агаровото дърво. Мъдреците смятат, че Агаровото дърво е връзката между нашия и невидимия свят.

За Агаровото дърво се споменава многократно в различни древни свещени писания като: Санскритските Веди, Бхагават Гита, Стария и Новия завет, Арабските хадиси, а също и в някои Китайски и Японски хроники. Според преданията самият Буда, а по-късно и пророкът Мохамед са споменавали за божествеността на Агаровото дърво.

Според вярванията, ароматът на Агаровото дърво пропъжда негативните мисли и енергии и създава в дома атмосфера на спокойствие, хармония и комфорт.

Вярва се също, че благодарение на магическата си сила, уханието на Агаровото дърво привлича късмета, благополучието и любовта. Агаровият аромат е ароматът на крале, императори, висши аристократи и заможни персони, които единствено са могли да си позволят високота му цена.

И днес се счита, че уханието на агрово дърво е символ на престиж, лукс, благополучие и изискан вкус. Днес няма скъп парфюм с ориенталски привкус, без участието на етерично масло от Агарово дърво.

За съжаление, в наши дни диворастящото Агарово дърво е почти на изчезване. Затова и цената му е астрономически висока, достигаща понякога, при някои ценни и редки дървесни образци, до половин милион долара за килограм.

На земята няма по-скъп продукт на живата природа от смолистата дървесина на Агаровото дърво.

Много рядко и много ценно е и етеричното масло получавано от смолата отделяна от Агарово дърво. Малко хора днес имат превилегията да помиришат истинско, естествено и неподправено етеричното масло от диворастящо агарово дърво, чиято цена при някои висококачествени партиди може да надхвърли два милиона долара за литър.

Агаровото дърво е било почитано през хилядолетията и заради огромната си целебна сила и способност да лекува, както на физическо, така и на емоционално, умствено и духовно ниво.
От древни времена до днес то заема важно място в Аюрведата, тибетската и традиционната китайска медицина.

Опияняващият аромат на Агарово дърво предизвиква усещане за блаженство, дълбоко вътрешно спокойствие и емоционална стабилност, което го прави изключително ценно ароматерапевтично средство при лечението на широк спектър от емоциоанлни разстройства, като: безпокойство, стрес, депресия, тъга, отекченост, отпадналост, психическа умора, обезсърченост, безсъние и др.

Агаровото дърво е доказало своята ефективност и при лечението на много физически заболявания, като: заболявания на централната и периферна нервна система, астма, плеврит, бъбречни проблеми, цироза на черния дроб, злокачествени заболявания на щитовидна злеза, стомах и бял дроб.

Списъкът може да бъде продължен още много, но най-точно и най-кратко ще бъде, ако просто кажем, че етеричното масло от А
гаровото дърво е лекарството за всякакви заболявания.

И това съвсем няма да е пресилено, тъй като Агаровото дърво има способността да отпушва енергийните канали и да възставновява притока на жизнена енергия, която цялостно подхранва, укрепва и стимулира организма и му помага да се справи с всякакви заболявания.

Не на последно място, Агаровото дърво е и всепризнат афродизиак – най-мощният, който човечеството познава.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голямото село: Прасета, коне и кокошки превзеха столичния жк Люлин
Next: Арест спря милионер да има 105 деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.