Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ричард Алибегов сподели дали ще съди мъжът, който разпространи записа с пържолите за 650 лв
  • Новини

Ричард Алибегов сподели дали ще съди мъжът, който разпространи записа с пържолите за 650 лв

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
astastrhththt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Темата за туризма в България отново набра скоро след полемиката за цените на пържолите в ресторант във Варна. Социалните мрежи са пълни с примери и вечно спорещи за това, което предлага българското Черноморие. Всеки посочва добри или лоши практики.

Ричард Алибегов отговори на въпроса дали наистина е имало намерения да се съди туристът, който разпространи записа със сметка за над 600 лева.

„Ние като асоциация всеки път сме оказвали правна помощ, ще го направим и сега, ако заведението реши да си търси правата по съдебен път. И то заради интервю, което човекът даде 2 дни по-късно, в което казва, че си е направил шоуто, че е знаел много добре какво яде и колко струва”, заяви Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията, в ефира на Нова тв.

„Ако има идея да бъде съден, тя ще е само от заведението. Най-вероятно няма да се стигне до съд, но ние бихме оказали правна помощ. Уронваш имиджа на заведение, което е от 20 години и никой не се е оплаквал”, каза Алибегов.

Пламен с пържолите за 650 лева знаел за скъпите мръвки, но направил шоу за Фейсбук

Актрисата Гергана Стоянова смята, че медиите прекалено много се занимават с лошите примери.

„Ние се занимаваме седмици наред с Емили Тротинетката, с човека, който си прави шоу… В началото мислех, че от неграмотност е станало това, но се оказа, че не е. Да спрем да се занимаваме с това”, призова Гергана Стоянова.

„В Бургас няма плъхове, плажът е пълен, чадърът струва 1,2 лева, плажът е чист, има туристи, легловата база е пълна”, заяви Стоянова.

Относно касовата бележка, която се разпространи в интернет, на която е таксуван ледът, Алибегов коментира, че в ресторантьорския бранш има близо 27 000 обекта, и като във всеки бранш има и тук лоши и нелоялни практики. „Това не е извадка за българския ресторантьор. Много от заведенията са на или над европейско ниво”, каза Алибегов.

„Всички асоциации, когато получат такъв сигнал, трябва незабавно да се обърнат към съответната институция или съответния ресторантьор, да му кажат, че това е нелоялна практика и гони туристите от Черноморието”, каза Пейо Майорски, Асоциация за защита на потребителите. „Съгласен съм с господин Алибегов, че реално ресторантите по българското Черноморие набират сила и предлагат доста по-добра и качествена услуга. Но сервитьорите са тези, които са лицето на всеки един ресторант. Те трябва да бъдат добре обучени и да кажат колко би струвало едно такова парче пържола. И тогава вие да вземете информираното решение – искате ли този продукт да го консумирате или не искате да го консумирате”, каза Майорски.

„Аз виждам, че и тази ситуация показва, че гласът на туриста в интернет е по-силен от всякога”, Константин Занков, Институт за анализи и оценки в туризма.

„И реално, когато хората взимат решение за своята ваканция – било то при избор на хотел или заведения, те четат в интернет какво се случва. Отваряме Google, има локални бизнеси, гледаме ревюта, гледаме снимки на ястия, гледаме цени, гледаме отзиви, отваряме ревюта на сайтовете и се информираме все повече и повече. Това реално е фактор. И това е фактор да бъде успешен бизнесът занапред. Мога да ви дам много примери в България с много добри хотели и заведения, които имат лоялни програми, много лоялни гости, които се връзват отново и отново. За съжаление е факт, че във световен мащаб хората споделят все повече негативните си неща онлайн, а не толкова позитивните си изживявания, но трябва да споделяме и тях. Така че имаме много добри практики и много лоши. Определено бизнеса не трябва да бъде посредствен”, заяви Константин Занков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейство с 4 деца пътува с каруца от Франция до Палестина, спря да си почине в Ловеч
Next: Вече 35 години родители издирват безследно изчезналото си дете – крепят ги само думите на Ванга

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.