Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Роден е в бедно пловдивско село, работи като общ работник, но става един от най-известните ни писатели
  • Новини

Роден е в бедно пловдивско село, работи като общ работник, но става един от най-известните ни писатели

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sdfvskfdkbdgfbgf.png

Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Свързваме го с родопския край и родопчаните, на които посвещава едни от най-емблематичните си творби. И това не е случайно.

Знаете ли къде е роден Николай Хайтов? В село Яврово, Пловдивско.

Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в бедно семейство. Завършва прогимназия в родното си село, но вместо да продължи гимназиалното си образование, работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край пловдивското село Крумово. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а по-късно – Лесотехнически институт в София.

От 1951 г. работи като инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство “Боровец“, Самоковско. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората, с което нарушава партийните догми. Осъден е на 8 години строг тъмничен затвор и дисциплинарно е уволнен от Министерството на горите. По-късно присъдата е отменена, но остава безработен. Принуждава се да пише очерци, където бързо впечатлява с литературния си талант. Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание “Септември“. Пише и за други издания.

Става главен редактор на сп. “Родопи“. Две години е секретар на Съюза на българските писатели, а от 1993 до 1999 г. – негов председател. . По негов сценарий е създаден един от най-популярните и успешни български сериали “Капитан Петко Войвода“. Сред най-известните му книги са “Шумки от габър“, “Диви разкази“, “Бодливата роза“, “Гробът на Левски“. Умира през 2002 г.

Село Яврово

Село Яврово се намира в Родопите, община Куклен, област Пловдив, на 11 км от Асеновград. От 1966 до 1979 г. носи името Яворово. Селото е разположено амфитеатрално и при ясно време от него се открива гледка към Тракийската низина, Средна гора и Стара планина. Вижда се и връх Ботев. Според последното преброяване днес населението на селото наброява 67 души.

Селото съществува още по времето на византийското владичество. За първи път се споменава като местност в Устава на Бачковския манастир от 1083 г. под името “Аврово“. Според местните името произлиза от древноримската богиня на зората Аврора, а впоследствие се променя в Яврово. Селото е център на съзаклятие за свалянето на Стефан Стамболов.

В съзаклятието участва дори дядото на Хайтов – Петко. Родът на големия български писател води началото си някъде около 1719 г., когато е живял неговият родоначалник – Чилику. Той е бил лозар, а по-късно става мухтар – т.е. кмет. Днес къщата на Николай Хайтов е запазена почти в автентичния си вид. В село Яврово е роден и големият български карикатурист Борис Димовски.

Някои от най-емблематичните цитати на Николай Хайтов:

„Раждането го не зная как е, ала жененето беше мъчно.“ (Сватба)

“Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети“.

“Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“.

“Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“ (интервю от 1993 г.)

“В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото. Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза – не е никакъв мъж“. (Дервишово семе)

“В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!“

“Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш“. (Мъжки времена), цитира actualno.com.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Магазинер от Одрин: Тълпи българи заливат пазара, изкупуват всичко, лирата пак се срина
Next: Разпределително дружество съобщи за голяма измама, потребителите да не се хващат

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.