Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родилка получава болки в корема, бият й инжекция и я пускат, а после спешна помощ я взима увита в чаршаф и с мъртво бебе на ръце
  • Новини

Родилка получава болки в корема, бият й инжекция и я пускат, а после спешна помощ я взима увита в чаршаф и с мъртво бебе на ръце

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
sdtsdteotoewt.png

Бременна жена от гоцеделчевското село Скребатно обвинява лекари от Спешния център в Гоце Делчев, че заради грешна преценка е изгубила нероденото си дете. Случаят е от 14 август, когато бременната в шестия месец тогава 26-годишна жена, отива на преглед с оплаквания, дежурният медик обаче я изпраща вкъщи, предписвайки и само обезболяващи.

Бременната жена търси помощ на 14 август заради силни болки в корема, получава инжекция и е изпратена вкъщи, където по-късно, ражда неочаквано.

Близките на жената не знаят дори каква инжекция ѝ е била поставена.

Съпругът ѝ Виктор Падюков разказа, че един час по-късно жената получава болки вкъщи. Личната лекарка обаче пише на съпруга ѝ да я докара за преглед на следващата сутрин, но след няма и половин час тя е загубила бебето вкъщи.

„На 14 вечерта към 8 и нещо получава болки, д-р Фидошев слага инжекция. Прибираме се на село, болките продължават. Звъня на нейната лекарка, на четвъртия път получих смс, но тя загуби бебето“, разказва Виктор Панюков.

Лекарят обаче си е признал, че е негова грешка.

„Вкарахме я завита в чаршаф, детето мъртво в ръцете. Пъпната връв в нея, цялата в кръв“, разказа Манчо Падюков – свекър на родилката.

„Били са и някаква инжекция и си я връщат. Към 21-22 ч. ми звъни и казва, че положението се влошава. Паля колата и какво да видя – пред банята локва кръв, жената е родила детето мъртво и го държи вкочанено. Виктор плаче, малкото дете отзад пищи. Завих я в един чаршаф и я качвам в колата, идваме в спешното. Казвам „Защо не качихте жената в АГ-то или да извикате доктор, който е компетентен. Той каза „Извинявайте, сбъркал съм“, каза още той.

„Един човешки живот е загубен, не се знае и какво ще се случи с майката“, допълни той.

Спешният център в Гоце Делчев е под шапката на този в Благоевград. Оттам коментираха случая така:

„Преценка на лекаря е как да постъпи. Д-р Фидошев е хирург с дългогодишен стаж, той е преценил така. Не е в нашата компетентност да кажем дали има, или не лекарска грешка. Надявам се Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да каже има ли вина колегата, спазени ли са правилата за добра медицинска практика. Ако се окаже, че е лекарска, бих могъл да наложа дисциплинарно наказание и финансова санкция на колегата“, каза д-р Красимир Михайлов, директор на спешен център Благоевград.

Предстои проверка на „Медицински надзор“ и на Спешния център в Благоевград. Близките на родилката обаче настояват д-р Фидошев да бъде отстранен и да бъде потърсено обяснение от наблюдаващия лекар на жената – д-р Стоева, която не е отговорила на обажданията им.

Директорът на ЦСМП в Благоевград каза, че е запознат със случая и се извършва проверка. Запознат е и „Медицински надзор“, който извършва проверката, резултати се очакват през следващата седмица.

Continue Reading

Previous: Експерти: Тази конспирация ще разплете убийството на Петров, но заради оръжието стрелците му ще
Next: Разкриха пъкления план на бармана Всеко, който уби Крис

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.