Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родители искат забрана за продажбата на енергийни напитки на деца
  • Новини

Родители искат забрана за продажбата на енергийни напитки на деца

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
rodielteite.jpg

Националната асоциация „Подход за семейството“ настоява да се забрани продажбата на енергийни напитки на непълнолетни младежи.
На пресконференция в БТА организацията изрази позиция, че е крайно време да се обърне внимание на този проблем, който ставал все по-голям сред обществото.

Зам.-председателят на асоциацията и главен координатор за София и региона Ивайло Тинчев обоснова това искане – вече имало случаи на деца, които получават сърдечни удари заради прекомерна употреба на енергийни напитки.

Тинчев се позова на изследвания, според които употребата на енергийни напитки влияела на физическото и психическото развитие на децата.

По думите му забранителният подход не е добър, но в случая цялото внимание трябва да падне върху подрастващите, а не върху пазарни интереси и лобиране.

„Знаем, че това ще е в противоречие на маркетинговите стратегии на някои компании, но децата са по-важни“, категорично заяви той.

Председателят на „Подход към семейството“ и координатор на област Бургас Нели Тончева заяви, че борбата срещу разпространението на енергийни напитки сред непълнолетни е един от основните приоритети на асоциацията.

Тончева представи и мисията на организацията – да насърчава и подпомага обществото с дейности, които да подкрепят брака; да подпомага семействата за запазване на основаните на традиционни семейни ценности отношения; да насърчава родителите да възпитават децата си съобразно техните съображения, като и да защитят интересите на родителите и децата като равнопоставени и имащи еднакви човешки права.

Конкретната тема на пресконференцията беше свързана с проекта за „Национална стратегия за детето – 2019-2030 година“. Родителите се обявяват твърдо против стратегията и искат тя да бъде изцяло отхвърлена.

Според организацията документът нарушава грубо Закона за нормативните актове, към документа нямало и финансова обосновка и предварителна оценка на въздействието. Самата идеология на стратегията и нейното приложение също били изцяло погрешни.

Като друг мотив участниците в пресконференцията посочиха, че с документа държавата изземва функциите на родителите и контролира методите на възпитание на децата им, вместо да им помага, когато те се нуждаят от това и го желаят.

„Смятаме, че е по-добре да се отхвърли националната стратегия в този и вид“, ясно посочи Тончева. Тя изрази позицията на организацията, че трябва сегашната Държавна агенция за защита на детето (ДАЗД) да бъде преструктурирана в агенция за закрила на семейството, която да работи като цяла единица, каквото е едно семейство, без да се противопоставят правата на родителите и тези на децата. По този начин родителите ще се насърчават към това да бъдат отговорни родители, допълни председателят.

Сред останалите приоритети на асоциацията са:

да се създаде регистър на педофилите, в който да се включват ДНК данни, които да помагат на институциите в страната за по-лесното и бързо разкриване на престъпления от такъв характер;
възрастта за сексуално съгласие да бъде увеличена от 14 на 16 години;
да се ограничи достъпът на неправителствени организации до училищата. Според „Поход за семейството“ родителите трябва да се питат дали искат с децата им да работи въпросно НПО;
държавните институции да приложат по-сериозни мерки за разпространението на порнография. Такива материали били много лесно достъпни до деца и оказвали влияние върху тяхната психика и други.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Подигравахме им се, че са бедни, а сега пазаруваме от тях – заплатите им по-високи, цените им по-ниски
Next: Митрофанова ни развали празника! Отправи нова заплаха към България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.