Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родна ясновидка вещае тежка 2024 г: Идат рокади на министри и отиваме на избори, ако…
  • Новини

Родна ясновидка вещае тежка 2024 г: Идат рокади на министри и отиваме на избори, ако…

Иван Димитров Пешев януари 2, 2024
sdfvdsfhgdfhdfgh.png

Ключовата дума за бъдещата 2024 година ще е промяна. Тя обаче ще бъде осъществена болезнено и с цената на много жертви и страдания за хората по целия свят. Ще има природни бедствия с много загинали, масови протести и нов президент в САЩ. Това прогнозира известната ясновидка и астролог Станка Ангелова, цитирана от Флагман.БГ.  

Тя призова управляващите вместо да си губят времето с паметници, да се качат на служебните си коли и да ги подкарат по затънтените пътища, да обикалят градове и села, за да видят разрухата, която цари навсякъде.

 

Понякога си мисля, че в Народното събрание има проклятие, каза ясновидката, която е открила дарбата си да вижда бъдещето и да помага на хората след ухапване от отровна змия. От лапите на смъртта я спасява прабаба й, от която Ангелова е наследила част от своите умения.

-2024-та е високосна, а това мнозина смятат за лош знак. Припомнят и прогнози на Ванга за бедствия и твърдят, че се отнасят за годината, която всички нямаме търпение вече да посрещнем. Предприемачът Илон Мъск дори прогнозира, че ни предстои най-големият икономически спад. Какво да очакваме през новата година?

-За съжаление трябва да потвърдя думите им, колкото и да не ми се иска! Ще е доста тежка година във всяко едно отношение. Ще има много природни бедствия. Дали от война или от земетресения, или от наводнения, или от болести и вируси, много хора ще пострадат. Очаква ни тежка и напрегната година. Но това не се отнася само за България, а за целия свят.

-2024-та ще е и годината на изборите. През март руснаците ще решат дали да остане Путин президент, през ноември пък американците вероятно ще избират между Тръмп и Байдън. „Ню Йорк Таймс“ вече обяви, че ако бившият американски президент се върне на власт, може да оттегли САЩ от НАТО и Украйна да бъде изоставена. Това ли ще се случи наистина?

-Ще е оспорвана битката за властта в Русия, но Путин ще остане президент, а САЩ ще е с нов държавен глава. Бъдещият властелин в Белия дом няма да е нито Байдън, нито Тръмп. Американците няма да се оттеглят от НАТО.

-Войната в Украйна ще завърши ли скоро и в какви граници ще остане страната? Какво ще се случи с Володимир Зеленски? 

-Виждам затишие между лятото и есента. Украйна няма да изгуби изцяло войната, но ще остане без част от територията си. Зеленски обаче няма да остане президент.

-Заради изтреблението на палестинците в Газа, турският президент Реджеп Ердоган каза, че премиерът на Израел Бенямин Нетаняху не се отличава от Хитлер, а вие миналата година заявихте, че новият фюрер вече е сред хората, но отказахте да назовете името му. Него ли имахте предвид?

-Да. Това визирах, макар че не споменах име. Ердоган потвърди това, което видях още миналата година.

-Хората с тревога следят събитията и какво се случва край бреговете на Тайван и една от причините за това е свързана с видение на Нострадамус за кръвопролитен конфликт в Тихия океан. Ще се стигне ли до китайско-американска война за острова, който някога е бил част от  Китай?

-Напрежението ще е изключително голямо, но няма да се стигне до война.

-Ще се напълнят ли България и Румъния с мигранти заради условието на Австрия за влизането ни в Шенген?

-То и сега ги има, но ще увеличат.

-Очаквате ли падане на правителството през 2024-та и нови парламентарни избори?

-Ще има промени в състава на Министерския съвет. Ако кризата не се задълбочи изключително много до април, няма да се стигне до предсрочен вот.

-Навярно мнозина биха определили 2023-та като година на демоните и демонтажите, на сглобките и разединението. Народът обеднява, а управляващите ни устройват зрелища, като събарят незаконно паметници и разделят по този начин хората. Каква ще е съдбата на пловдивския Альоша? 

-Ще направят опит да го демонтират и не само в Пловдив, но и в Бургас. Недоволството на хората обаче ще расте. Те ще излязат по улиците да протестират срещу необмислените от властите действия. Вместо да помислят как да помогнат на народа и как да извадят държавата от кризата, те се занимават буквално с глупости. Какво ще постигнат с това като демонтират паметниците? Могат само да предизвикат масово недоволство.

Имам едно предложение към министрите. Нека да се качат в служебните си коли и да обикалят село след село, град след град, за да видят как тъне страната ни в дупки, в мизерия! Вместо да спрат разрухата, управляващите прахосват пари и време заради паметници. Българският народ е изключително търпелив, но в един момент ще им падне пердето на хората.

Отчаянието на хората е породено от това, че вече не виждат личността, която да може да ги поведе, за да се спасят от мизерията.

-А има ли такъв? 

-Не.

-Може ли да се стигне до масови протести и безредици?

-Да. Спомнете ли си думите на Стефан Данаилов към колегите си в парламента. Беше попитал депутатите: „Какво ви става бе, хора?“, защото влизат читави там и забравят защо са избрани. Понякога си мисля, че в Народното събрание има проклятие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цвета Кирилова: Нали знаете, защо кан Тервел, синът на Аспарух, е обявен за светец на Европа
Next: Важни новини за заплатите на над половин милион българи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.