Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопска тайна за привличане на много пари в дома. Само направете това и богатството ще дойде
  • Новини

Родопска тайна за привличане на много пари в дома. Само направете това и богатството ще дойде

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
tasitasndnasdoas.png

Тази тайна родопска магия за пари я е разкрила знахарката баба Рилка от Смолянско

Тайна магия от Родопите привлича пари, благосъстояние и богатство, твърди баба Рилка от Смолянско за в-к „Ретро“. Този интересен ритуал днес ще споделим и с нашите читатели.

Гадателката от Смолянско, баба Рилка твърди, че благосъстоянието ни се контролира в голямата си степен от Луната и от енергията на естествения ни спътник.

 

Не изпускай тези оферти:

Баба Рилка дава съвети как се прави магия за финансово благополучие

Бабата от Родопите споделя още, че когато нараства месечината, това е времето, в което е необходимо да се правят наричанията.

Те са за добра реколта и берекет, но и за повече пари и печалби.

Баячката съветва всички, които искат да напълнят портфейлите си, да гледата Луната.

Когато тя започне да се пълни, точно три дни преди да настъпи пълнолуние, да сложат под килима в дома си, точно там, където стъпват всички живущи и гости в къщата, банкнота с колкото се може по-голям номинал, например от 50,00 или 100,00 лева.

Оставете банкнотата да стои под килима докато месечината се напълни. После, извадете парата и я сложете в портфейла си или там, където държите спестяванията в дома си.

Знахарката от Родопите е категорична, че тази магия работи и скоро ще усетите как ще настъпи благосъстояние около вас – дали ще ви увеличат заплатата, или просто ще уцелите печалба от лотариите, няма значение – важен е резултатът.

Баба Рилка от Смолянско каза още, че за тези, които искат да подсигурят късмета си за повече пари, могат да направят и друга магия. Този път тя се прави с портфейла в две фази. Точно ден преди да настъпи пълнолуние трябва да извадите портмонето си празно и да реализирате първата фаза.

Отворете го и го оставете през нощта на перваза на прозореца си, така, че да се осветява от Луната директно.

Следва втората фаза от тази магия – в първата нощ от новолунието отново се оставя портфейла на прозореца, само че този път той трябва да е пълен с банкноти.

Дори и да не вярвате напълно на баячката баба Рилка от Родопите, можете да направите тези лесни магии, ако искате повече пари, благополучие и богатство.

Continue Reading

Previous: Добре ги подреди! Синът на Блатечки и Диляна Попова засрами семейството си с тези признания
Next: Тибетски монах разкри тайна, пазена с векове! Само с натискане на една точка и край на болките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.