Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопчанин отглежда най-скъпата подправка в света, печели 37 000лв. за 1 килограм
  • Новини

Родопчанин отглежда най-скъпата подправка в света, печели 37 000лв. за 1 килограм

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
rrrasodasodspadosadas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Килограм шафран стигал до 20 000 долара След като Европейският съюз отряза квотите на България за производство на тютюн, наричан по времето на соца „зеленото злато” – основен и традиционен поминък за десетки хиляди семейства в Родопите и Делиормана, нашенските производители изпаднаха в колапс.

 

Покрай световноизвестния сорт „Джебел басма”, котиран на международните пазари дори без сертификат, не едно и две поколения не само оцеляха, но и съградиха къщи на няколко ката, изучиха деца, внуци и правнуци. В годините на т.нар. демокрация обаче изкупните цени започнаха главоломно да падат – знак, че с тютюна е дотук. А сега накъде?! – все едно да накараш един шлосер да хване писалката или писателя – шублера.

 

Българинът обаче е пословичен с ината си, благодарение на който се измъква и от най-заплетените ситуации, особено когато ножът опре до кокал. Първопроходчик в едно ново, съвсем непознато начинание стана известният бизнесмен от Кърджали Хасан Тахиров, който има шведски паспорт, видя Ко4.

– Г-н Тахиров, как ви хрумна идеята за шафрана?

Някои я наричат „аграрна утопия”… – Тази „утопия” в момента е единствената спасителна операция за тютюнопроизводителите. Твърдя, че българите могат да живеят със стандарта на швейцарците. Достатъчно е да имат малко земя, около 3-4 декара, да обичат минзухарите и да работят поне един месец в годината, за да си изкарват един много по-висок доход от този с тютюна и със забранените марихуана и опиумен мак. От няколко години съм се запалил по идеята България да се превърне в един от водещите световни производители на шафран – това е една от най-скъпите хранителни подправки в света.

– Каква е цената на шафрана на световния пазар?

– Един килограм струва от 10 000 до 20 000 щ.д. А дивият шафран расте навсякъде у нас и през есента изпъстря поляните с виолетовия си цвят. Култивираният минзухар цъфти по същото време, но освен красота носи и високи доходи. Инвестицията за декар и половина е 6000 лв., а очакваният доход – 15 000 лв. на година.

– А защо твърдите, че е по-добре да се отглеждат тези минзухари, отколкото тютюн? –

От четвърт век насам отглеждането на тютюн няма бъдеще у нас. Много партии, особено преди избори, залъгваха нашенския селянин с какъв ли не нов поминък, за да изплува на повърхността, но всичко се оказа един голям кьорфишек. В Иран ми се отвориха очите за тоя нов поминък. Там видях многолюдни селски семейства с по 6-7-8 деца, и то в райони, където земята е бедна и неплодородна, като в моя роден край. Но пък имаха доста висок жизнен стандарт, което ме изненада. Поинтересувах се откъде човек с 5-6 декара земя може да има такива солидни доходи и разбрах, че там хората масово се занимават с отглеждането на минзухари за шафран.

Вярно, държавата е създала монопол, но кредитира производителите и изкупува продукцията им, като плащането става веднага, на ръка. Отглеждането на шафран е сериозен бизнес и в азиатската част на Турция.

 

И в Гърция има огромни масиви от шафранови минзухари. Голяма част от селяните в района на гр. Козани, на запад от Солун, също отглеждат растението и получават субсидии от ЕС. Шафранът се отглежда още в Кипър, Испания, Франция. Така стигнах до извода да го разпространя и в България. Внесох луковици от опитна станция в Турция с помощта на нашия световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу.

Даже регистрирах Национална асоциация на производителите на шафран у нас. Установих контакти с една немска фармацевтична фирма, която пожела да изкупува големи количества цветове от нашенския минзухар, стига да има кой да ги произвежда. Свързах се и със световноизвестна фирма за чай.

– Къде отглеждате шафран? –

Върху 30 дка край Елхово. Поръчах луковици от минзухара от Испания и Холандия – платих около 3 бона за тях. Близо толкова ми струваше и обработването на земята – тя е наша нива, която пустееше от години. Смятам бързо да си възвърна инвестираните средства, а след това да започна и да печеля. Не се притеснявам, че съм първият човек в област Кърджали, решил да започне промишлен добив на шафран. Прецених, че тази култура има бъдеще в България. Първо, защото климатичните условия у нас са добри за отглеждането й. Второ – на световния пазар има огромно търсене.

В момента се покриват едва 30 на сто от нуждите й, а пазарът е осигурен. – Имате ли последователи у нас? – Един испански предприемач вложи капитали в 100 дка в Добруджа и разчита само на шафрана.

 

Първи в Източните Родопи се хвана едно момче – Али Сюлейман от с. Глухар, Кърджалийско. Завършил е Стопанската академия в Свищов. Близо три години и половина работил в Англия и успял да спастри добри пари за това време, но решава да се върне в България. Смята, че и тук човек също има възможности да печели добре. Девизът му е убийствено патриотичен:

„По-добре да ядеш лук у дома, отколкото месо в чужбина!” Запознахме се с това момче и то от раз реши да пробва с шафрана.

Кой е Хасан Тахиров?

Хасан Тахиров е от Кърджали, но се чувства гражданин на света, понеже има и шведски паспорт и работи като представител на големи шведски фирми. Едно от най-големите му постижения като бизнесмен е продажбата на… плаващ хотел в Турция. Преуспява благодарение на нестандартните си идеи. Има много приятели, колеги и бизнес партньори в южната ни съседка и в Иран. Живее в обсерваторията на връх Стръмни рид в Родопите.

Шафранът е есенното кокиче с нежен виолетов цвят и може да се срещне навсякъде в последните дни преди зимата. Но тук става въпрос не за дивото цвете, а за култивираното растение. Наричат го „цветето на рая” и „подправката на боговете”, защото е най-скъпата подправка в света. От 3000 години шафранът е използван по паралели и меридиани заради уникалния си вкус при приготвянето на храни и напитки, но и в козметиката, както и в производството на текстил.

В древността се е използвал като афродизиак, за лечение на рани, стомашно-чревни заболявания, заболявания на дихателните пътища, дори и при психични разстройства. През Средновековието се е вярвало, че предпазва и лекува от чума.

 

В древна Индия и Кашмир пък е бил смятан за най-скъпия дар от боговете. Японски изследователски институт неотдавна доказа, че екстракт от растението, обработен по специална технология, е в състояние да пребори и рака. Според някои е панацеята на ХХI век, но времето ще покаже.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва? Върна ли се тръпката между Кобрата и Андреа
Next: 8 вида риби, които по-добре да не слагаме в уста – ето черния списък

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Войната на хоризонта на България! Генерал Радев с извънредно съобщение
  • Атлантиците: Митрофанова трябва незабавно да бъде изгонена от България
  • Съдът към задържаната проф. Генева: Не можем да ви пуснем по белия свят да вършите престъпления
  • Богдана Карадочева: Живея без стотинка пенсия! Не ми признават трудовия стаж, а от 15-годишна съм на сцената
  • Синът на Корнелия Нинова създава суперроботи на бъдещето в САЩ
  • Арестуваната шефка в „Св. Георги“ си изкарвала и по 5 бона от телефонни консултации
  • След 5 години в Испания Зуека се завръща в България – Виж защо
  • Скопие с налудничава версия за Ива Михайлова – Здравният им министър се закани, че идва в София да разреши случая
  • 80-годишен е мъжът, който беше открит в безпомощно състояние в асансьор на метростанция „Жолио Кюри”, а по-късно почина в болница.
  • Окръжният съд в Хасково взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 32-годишната Атанаска Даскалова и 14-годишния ѝ син, обвинени за умишленото убийство на 67-годишен мъж в Димитровград.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.