Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопчани намериха цаката на скъпото море, хотелиерите и кръчмарите са изненадани
  • Новини

Родопчани намериха цаката на скъпото море, хотелиерите и кръчмарите са изненадани

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
rodoodsodasprasiras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Погрешно е мнението, че нашенци предпочитат повече гръцките и турските курорти.

В края на юли и нашето Черноморие се напълни с български туристи. Въпреки това, хотелиери и търговци са на мнение, че такъв слаб летен сезон не е имало от 20 години. Дори по време на ковид пандемията е било по-добре. Причината е не че няма хора, а хората не пазаруват.

Най-вървежни са сладоледът, царевицата, захарния памук и местата, където се продават пици, бургери, палачинки, дюнери. Масово посещавани са зеленчуковите и хранителните магазини, както от украинци, така и от българи, пише 24smolian.com.

Анализ от сергията

„На ден продавам средно по 70 кг картофи. Пържат ли ги, варят ли ги?! Доматите и краставиците не ми вървят толкова колкото картофите. Българи най-много ги купуват. Не помня такова нещо“, споделя с изненада продавач на зеленчуци и плодове.

Докато навалицата пред тези магазини е огромна, кръчмите са празни. Някои собственици дори вече са освободили персонал и обмислят вариант да хлопват кепенците по-рано. Завиждат вече на тези, които изобщо не са взели обекти под наем това лято и не са отворили.

На път с щайга домати, меса, скара…

Нашенецът пренесе гръцкия вариант на почивка и в български условия. Родопчани казват, че от зеленчуковите борси си купуват каси с домати, краставици, плодове и картофи. От хиперверигите купуват кебапчета, кюфтета и месо за пържоли, лютеница, минерална вода, бира, лакомства за децата. Носят си скари и котлони на газ, както тенджери, тигани и друга посуда. Бабите услужливо дават стая по 6-7 лв. на човек и с позволение да се готви.

„Условията не са кой знае какви, но една седмица се изкарва всякак“, споделят родопчани.

„От година ходим при една възрастна жена в Китен. Тя ни позволява да си готвим и 7 лв. на легло на човек ни се пада. Трима души сме – готвим си, купонясваме си вечер на двора под астмата – скаричка, биричка, винце, каним и бабата. Тя е вдовица. Излиза ни евтино морето, само горивото дето е по-скъпо сега. Защо да ядем по скъпите кръчми и да си даваме парите дето ги нямаме? Кой знае и каква е хигиената по тези заведения“. Това мнение изрази родопчанка, която от години избира със семейството си морската почивка да изкара при баба Койна в Китен.

Морските ни курорти са пълни и с българи
Не всички са на режим „Щайги с ядене“, други без проблем плащат за човек на ден по 386 лв. в баровски и изискани хотели.

Може да си носят ядене, но селфитата, които публикуват в социалните мрежи, демонстрират изисканост и стил. Типично по Бай Ганьовски – да ги е яд другите, които не са на море.

Пропуснахме да споменем, че и аптеките също са много посещавани. Ковид, ротавируси, абе всичко има. Никой не носи маски, нито се спазват някакви мерки. Хората са дошли да купонясват и почиват. Мизерията, която оставят след себе си е по плажовете, улиците, навсякъде. Майка, изпишкала детето си на централната улица на тротоара в Слънчев бряг, където минават хора. Когато й направили забележка, тя отвърнала: „Като пикаят кучетата не правите забележки, голямо работа, че съм изпикала детето си“.

Милите ни родни картинки могат да се видят с пълна сила по морските ни курорти. Простотията си я носим навсякъде, но като че ли по морето е най-видима и събрана на едно място.

И така, ако имате малко заделени пари-пълните колата с покупки от хиперверигите на промоции, вземате скарата, тенджерите и тръгвате към морето. Там ще намерите и баба, която ще ви даде квартира за под десет лв. на легло и да не забравите да се постнете от плажа с фрапе, за което сте прежалили три лева, но пък ще ядосате другите, които не са успели да отидат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младо семейство намери златно съкровище в сандък за стотици хиляди
Next: Мистерия обви родопско село: Жители разказват за много странни неща

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.