Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Хореограф, сценарист, актриса… И най-вече автор на една от най-обсъжданите (както в положителен, така и в отрицателен план) български книги в последно време – „Стопанката на Господ“. Розмари Де Мео написа вдъхновено послание във Фейсбук към учениците на първия учебен ден. Ето неговия текст:
За мечовете и знанието.
Пише ви един възрастен в пред критическа възраст, който си имаше сериозни проблеми в училище.
Днес всички ще обръщат внимание на малките сладки първокласници, ще ги питат разни неща, ще снимат ококорените им физиономии, цветята, които ще носят на учителките, просълзените им родители, които ще говорят „умно”. Ще падне голямо лигавене.
Никой няма да снима големите. Онези, които тръгват в осми клас, или в десети, или завършват. Просто те не са толкова симпатични, по всяка вероятност са отегчени, забили са поглед в телефоните си, не носят цветя и не им пука за първия учебен ден.
Никоя телевизия не показва такава физиономия на екрана.
За това се обръщам точно към вас!
Пичове, честит празник!
Хич не ми се хилете накриво с мисълта „то пък егати празника!”
Ще ви напиша едни неща, вие ако щете ги четете.
Искам да ви кажа, че знанието е най-голямата работа в тоя живот!
Колкото и да ви се струва тъпо и безсмислено. Колкото и глупости да ви се преподават. Колкото и да сте наясно, че никога няма да се занимавате с тая шибана геометрия или никога, ама никога в живота няма да ви е нужно да знаете какво е „бъдеще време в миналото”.
Каквито и да искате „да станете като пораснете” няма как, ако не сте си научили урока.
Не съществува ненужно знание!
Защото всяко нещо, което ви се струва безсмислено, калява характера ви. Дори само защото ви предизвиква да му се съпротивлявате!
Добре, съпротивлявайте се!
Попитайте учителя си какъв е смисъла! Попитайте директора! Попитайте тези, които правят учебниците ви! Откажете да учите по тях!
Направете го!
Но помнете, че за да го направите, трябва да сте грамотни! За да сразиш един враг, трябва да го познаваш.
За да откажеш да учиш геометрия по „този начин”, трябва да я познаваш и да докажеш, че начинът не работи!
И да предложиш друг.
За да откажеш да учиш за „минало време в бъдещето” и да пишеш есета за романтизма в поезията на Димчо Дебелянов, трябва да владееш прекрасен български език!
И да напишеш това, което теб те вълнува!
Ама на такъв език, че да те чуят!
За да превърнеш знанието в меч! В победа!
В осми клас започнах с няколко двойки по литература. Имах най-гадната учителка, която можете да си представите. Просто отказвах да й отговарям. Но четях като луда. Литературата беше моята страст. Успах се за матурата. Отидох със синя коса (все пак беше преди 90-та година).
Не искаха да ме пуснат. Накрая директора разреши. Написах си темата за час и половина и си тръгнах. От целия випуск бяхме само две шестици.
На фона на целия ми успех и поведение, това беше абсурд, но идиотите в училище не можеха да реагират!
Това е номерът. Каквото искате правете или не правете, но ЗНАЙТЕ!
Защото хората са безсилни срещу революция, направена от знание!
Грамотният човек винаги ще е на почит и винаги ще бъде чут!
Никой не уважава човек, написал мотивационно писмо за работа, пълно с правописни грешки. Аз дори няма да прочета такова писмо. Но цял свят се прекланя пред ум, който работи извън „нормата” и знае как да работи с думите!
Така че, учете и трупайте в „софтуерчето“!
Ще има знание, което ще ви служи вярно, ще има и такова, което ще ви отегчава до смърт. И двете ще каляват онова, на което му се вика воля и характер.
Тая държава няма нужда от повече сервитьори и таксиметрови шофьори, има нужда от грамотни хора, които да я обърнат с хастара навън!
Използвайте всяка минута, всеки учител, всяко домашно, всеки урок, всяка минута гняв или вдъхновение, за да ковете меча си! За да имате един ден най-доброто оръжие – ЗНАНИЕТО!
И да го използвате така, както на вас ви се иска!
На добър час, хора!
Влезте в училище и се огледайте!
После наистина отворете очи!
Източник: vihrogon
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: