Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Овчаров иска да сме благодарни на Русия
  • Новини

Румен Овчаров иска да сме благодарни на Русия

Иван Димитров Пешев март 31, 2022
rummenenocva.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Естествено, че ще останем без газ, ако не плащаме в рубли. Имаме право на избор. Трябва да сме благодарни, че не спряха газа в края на февруари. Това каза в предаването „Лице в лице“ по bTV бившият енергиен министър Румен Овчаров.

„Имаме наличие на мазут в топлофикациите за около 5 дни. Това не ни решава проблемите в дългосрочен план. След това, слава Богу, идва лятото и става топло, но индустрията ще има нужда от газ. Илюзията, че ще се увеличат количествата от Азербайджан, е малко спорна. Между 25 и 30% от този газ също е руски. Не отхвърлям и тезата, че газ няма да има и за Азербайджан“, поясни той.

„Защо подхождаме с такова самочувствие? Очакваме, че Русия и Путин са много великодушни? Не може да играем като че сме сами на шахматна дъска“, каза още Овчаров.

„Днес четох, че една от Ватиканските банки е купила рубли“, сподели той.

Що се отнася до отказа на БСП България да предостави оръжие на Украйна, проф. Овчаров определи позицията на левицата за войната като „най-консистентната и най-принципната“.

„Не зависи от това чие производство са бомбите. Затова БСП е принципна и ние сме против войната. Мислите си, че като изпратим някакви оръжия войната ще спре? Ще бъде по-миролюбиво?“, попита той. Според него в цялата тази история България е много в периферията.

„Светът е изправен пред много сложна дилема – да позволи на няколко Зевса да си правят каквото си искат, правилата да важат всички или да има нови железни завеси“, смята проф. Овчаров.

Той определи участието на БСП в правителството като „животоспасяващото за българската държава“.

Според него и двете кандидатури за шеф на БНБ са спорни и ненадеждни.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Феновете полудяха по тази снимка на Маги Халваджиян – сравниха го с Бог
Next: Корнелия Нинова: Десислава Атанасова лъже

Последни публикации

  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
  • Понякога е трудно да знаеш как да реагираш в неочаквана ситуация.
  • Клетката не беше за дете.
  • Голямата бална зала на луксозния хотел излъчваше особен аромат. Смесица от скъп парфюм, отлежало шампанско и онова студено безразличие, което често върви ръка за ръка с богатството.
  • На земята, там където тревата свършваше и започваше гъсталакът, лежеше човек.
  • „Не мога да позволя този брак“, каза свещеникът, преди да напусне церемонията. 😱
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.