Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев и ГЕРБ в лют спор на консултациите! Не им каза нищо за мандата
  • Новини

Румен Радев и ГЕРБ в лют спор на консултациите! Не им каза нищо за мандата

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
gerasbasbasadev.jpg

Между ГЕРБ-СДС и Румен Радев, президент на България, имаше скандал по темата за отбраната и предоставянето на военна помощ и техника за Украйна.

Даниел Митов обяви позицията на ГЕРБ, че България трябва да помогне с оръжия на Украйна заради руската агресия. Той каза, че изглеждаме като слаб и несериозен съюзник в НАТО, заради липсата на подкрепа.

Това никак не се хареса на Румен Радев, който остро възрази и обяви, че нямаме достатъчно въоръжение, че да предоставяме и на други. Радев обвини завоалирано правителствата на Борисов, че не са отделяли средства за модернизация на армията ни и положението вече е критично.

„За 10 години какво свършихте?“, запита Радев.

Не изпускай тези оферти:

Митев побърза да отговори на президента:

„Проблемът е в друго. Едно правителство идва на власт и трупа ресурс, който може да се инвестира в отбрана, но после идва друго и изхарчва всичко друго, а след тях се започва от нулата“, каза той.

„Все пак се закупиха бойни самолети. Те ще бъдат доставени. Ще трябва да бъдат закупени още. Като говорим за това защо България е възприемана като слаб член на НАТО. Това не е само заради липсата на посланик. България през институциите си много често дава разнопосочни сигнали за това какво е отношението на държавата ни за войната в Украйна“, заяви Митов.

„Това говорене трябва да престане, защото ни прави в очите на нашите съюзници не особено надеждни“, каза още той.
Радев веднага реши да се намеси:

„Готов съм да водя тази дискусия още, но не искам да удължавам излишно срещата. Все пак ще ви кажа, че досега никъде не съм срещнал упрек или намек, че сме ненадеждни партньори на НАТО. Никъде няма документ, който да задължава страните да предоставят оръжие.

Напротив, оценяват се усилията на България, поради тежкото наследство на въоръжените ни сили“, каза той.
По думите му е друга тема, че е пренебрегван военният капацитет и модернизацията му.

„Да не се вписваме само в концепцията сливи за смет. Никъде няма – давам си старото въоръжение и получавам като награда ново. Това са дълги процеси, запознайте се къде какво става“, добави Радев.

Президентът призова да се подхожда внимателно с тези искания за изпращане на военна техника към Украйна: „Ангажимент като върховен главнокомандващ е да не допусна да се намали отбранителната способност на страната“, каза той.
Даниел Митов отново взе думата:

„Ние сме отговорни хора и сме наясно, че България трябва да поддържа отбранителните си способности. Не бихме взели необмислено решение по темата. Бихме се вслушали в МО и всички военни институции. Именно затова казваме, че първо трябва да се направи преглед“, каза той.

„Въпросът е, че до момента не сме направили нищо, а имаме все пак някакви възможности“, каза той.
Румен Радев заяви, че нямаме нищо, което да дадем според него и е по-добре да минем на друга тема.

Радев си позволи да цитира Борисов и негово изказване от преди години, в което казва, че по-важни са църквата и инфраструктурата на страната, а чак тогава идвал ред на отбраната.
В разговорът се намеси и Томислав Дончев:

„Трудно ми е да не се изкажа по темата. Имам много услужлива памет за цитатите не само от Гьоте и имам какво да кажа“, поде той.

„С риск да счетете коментара ми за неуместен, ще кажа, че това не е най-важната тема към днешна дата. Бюджетът е на прима виста и трябва да се разберем каква би била бюджетната технология за проектирането му“, каза Дончев.

В момента има шанс това да се превърне в „перфектна буря“. Това трябва да се избегне по всякакъв начин. Най-безопасният вариант, е технологията удължаване на бюджета за 2022 г.“, предложи Дончев.

„Не мога да отговоря положително на въпроса, че има потенциал за сформирането на мнозинство. Дали би могло да има такова, според мен може. Наблюдавам определени процеси на отрезвяване. Стихват постепенно изборните емоции“, каза Дончев.
Той обаче заяви, че ГЕРБ ще положи всички усилия, до границата на самосъхранението, даже малко отвъд нея, да има редовно правителство.

„Парламентарното време, колкото и да е дълъг живота на 48-ото НС, трябва да бъде използвано максимално“, смята той.

Дончев декларира готовност ГЕРБ да говори прагматично в НС.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов разпродаде имотите на баща си
Next: Кумата ни взе акъла с тази рецепта, такава вкусотия беше спретнала: Излапахме по 2 порции, че и за вкъщи си взехме

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.