Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев към правителството: Времето изтече
  • Новини

Румен Радев към правителството: Времето изтече

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
rumenrvvremekiro.png

Румен Радев отправи ясно послание към правителството.

„Времето на анализите изтече“, обяви той.

България има бъдеще като ядрена държава, това коментира президентът Румен Радев за бъдещето на АЕЦ „Белене“ и това дали е възможен сериозен разнобой в управляващата коалиция по тази тема.

„Знаете каква борба се водеше в Съвета на ЕС, в Европейската комисия, за да бъде призната ядрената енергия за чиста енергия. Това има голямо значение за държави, като България. Имаме определен прогрес. В същото време се налагат големи изисквания към инвестициите“, допълни Радев.

По думите му е крайно време България да вземе решение по тази тема.

„В този проект са вложени милиарди на българските данъкоплатци и повече не можем да оставим в това положение – непрекъснато отлагане и чакане. България има бъдеще като ядрена държава. Категорично“, заяви президентът.

Според Румен Радев трябва поне десетилетия напред да имаме инвестиции в базови мощности, каквато е ядрената енергетика.

„България не може да си позволи лукса сама да се откаже от този огромен потенциал, който инвестира. Знаете колко трудно другите държави в момента изграждат нови ядрени мощности. Най-важното е човешкият капитал. Хората, които да гарантират ефективност и най-вече безопасност. Ние ги имаме и е престъпление да се откажем. Така че очаквам възможно най-бързо решение“, посочи още държавният глава.

„Правителството трябва да прави така, че да не допуска политиката и геополитиката да убива българската икономика. Нужни са надеждни, устойчиви мерки и решения, а не само добри намерения. Времето за анализи изтече, чакаме резултатите“. Това заяви президентът Румен Радев от Пловдив, където посети завод на металургична компания, предаде NOVA.

Той каза още, че не може в условията на остра енергийна криза енергоинтензивните предприятия да бъдат изоставени, без адекватни мерки и предсказуемост в ценовата политика.

„Следим какво прави правителството, така че да поевтинеят токът и газът и да има адекватни компенсаторни механизми за бизнеса. Има нови хора в ръководството на енергетиката, но къде са резултатите? Хората не ги усещат, а време няма. Всеки ден е ценен, увеличава се рискът от фалити и загуба на пазари“, посочи държавният глава.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите слисани от позата от Първичен инстинкт на Натали Трифонова по БТВ
Next: 2-годишната Белослава се завърна от онзи свят след 27 дена на вентилатор в Пирогов, но има нужда от помощ

Последни публикации

  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.