Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев смълча България с тези думи за Независимостта, всички настръхнаха
  • Новини

Румен Радев смълча България с тези думи за Независимостта, всички настръхнаха

Иван Димитров Пешев септември 23, 2022
rasdascasvaveve.jpg

Президентът Румен Радев честити 114-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България с пост във Фейсбук.

„Преди 114 години предците ни отхвърлиха всяка претенция, че България може да бъде подвластна някому. Че националното ни развитие, обществен живот и култура могат да бъдат заложник на чужда воля“, пише държавният глава.

„Наш дълг е да помним, че Независимостта не е еднократен акт и всяко поколение трябва да я отстоява срещу външни и вътрешни посегателства“, отбелязва още Радев.

Още от Румен Радев:

Не изпускай тези оферти:

Президентската институция следи и анализира всички събития. Ако президентът прецени, ще свика Националния съвет по сигурност след обявената от руския президент Владимир Путин частична военна мобилизация.

Това коментира от Велико Търново вицепрезидентът Илияна Йотова в първата реакция на „Дондуков“ 2 по „мобилизацията“ на Путин и заплахите за използване на ядрено оръжие и появилите се призиви за това, че Румен Радев трябва да свика съвета.

„Смятам, че на този етап служебният кабинет добре си върши своята работа. Както виждате всички необходими министерства са на бойна нога. Ако се наложи, може да се свика и Народното събрание, но преди това трябва да бъдат изчерпани всички други форми. В такава ситуация един от най-лошите съветници е паниката“, заяви още Йотова.

„Частична мобилизация, нови референдуми, това означава задълбочаване на конфликта и на военните действия с край, който никой не може да предопредели“, допълни заместничката на Румен Радев.

Служебният кабинет е пестелив по темата. Вчера военният министър Димитър Стоянов каза само, че риск имало, като посочи за пример високите цени, но нямало непосредствена заплаха за България. След което препрати към Министерство на външните работи за позиция.

Днес от МВнР излязоха със съобщение, в което се посочва, че тази нощ в Ню Йорк министър Николай Милков е участва’ в извънредна среща на Съвет „Външни работи“ на ЕС, посветена на ескалирането на руската агресия срещу Украйна. На нея е съгласувана обща позиция на държавите-членки на ЕС, изразена в Декларация на Върховния представител Жозеп Борел.

МВнР публикува декларацията:

Декларация на Върховния Представител от името на Европейския съюз по повод Руската военна агресия срещу Украйна

Европейският съюз осъжда по най-категоричен начин последната ескалация, предприета от Русия в нейната незаконна, непровокирана и с нищо неоправдана агресия срещу Украйна. Въпреки множеството призиви от страна на международната общност към Русия да спре незабавно военната агресия срещу Украйна, руското ръководство, за съжаление, реши друго.

На 21 септември Русия избра пътя на конфронтацията, като обяви частична мобилизация в страната, като подкрепи организирането на незаконни „референдуми“ на украински територии, понастоящем окупирани от Русия и като отправи поредни заплахи за използване на оръжия за масово поразяване.

Европейският съюз препотвърждава, че най-строго осъжда плановете за организиране на незаконни „референдуми“, чиято цел е да бъдат анексирани от Русия части на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка области, окупирани в момента от Русия.

Тези незаконни „референдуми“ са поредното грубо посегателство срещу независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна и сериозно нарушение на Устава на ООН.

Действията на Русия в Украйна продължават да заплашват мира и сигурността в Европа и по света, и имат тежки глобални последици, изразяващи се в повишена продоволствена несигурност и покачващи се цени на енергията. ЕС препотвърждава призивите си към Русия да зачита принципите на Устава на ООН и да се откаже от незаконните си планове.

Русия, нейното политическо ръководство и всички замесени в организирането на тези „референдуми“, както и в други нарушения на международното право и международното хуманитарно право в Украйна, ще бъдат държани отговорни, като допълнителнителни ограничителни мерки срещу Русия ще бъдат предложени възможно най-скоро в координация с нашите партньори.

ЕС и държавите-членки никога няма да признаят тези територии като нещо друго, освен като част от Украйна и ще продължат да подкрепят усилията на Украйна да възстанови своята териториална цялост толкова дълго, колкото е необходимо.

В съответствие с Устава на ООН и международното право, Украйна упражнява законното си право да се защитава от руската агресия, за да си възвърне пълен контрол над своите територии и има правото да освободи окупираните територии в рамките на международно признатите й граници.

Приветстваме смелостта и успехите на Украинските въоръжени сили по време на настоящото контранастъпление. Ще продължим да подкрепяме усилията им чрез предоставяне на военно оборудване толкова дълго, колкото е необходимо.

В допълнение към огромните страдания, причинени на украинския народ от руската агресия, Русия избра допълнително да увеличи цената на войната си и за руското население чрез частичната мобилизация.

Споменаването на ядрени оръжия не разклаща нашата отдаденост, решимост и единство да застанем до Украйна и нашата всеобхватна подкрепа за способността на Украйна да защитава своята териториална цялост и суверенитет толкова дълго, колкото е необходимо. Още повече, ЕС потвърждава ангажимента си да продължава да подкрепя устойчивостта на страните от Източното партньорство и Западните Балкани.

ЕС остава непоколебим в подкрепата си за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна и изисква Русия незабавно, напълно и безусловно да изтегли всички свои войски и военно оборудване от цялата територия на Украйна в рамките на нейните международно признати граници.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо Тодор Живков удря шамар на турския премиер през 1978 г. в Одрин
Next: Извънредно! Пребазират всички наши изтребители! Какво се случва?

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.