Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румънска медия сравни цените по магазините в Букурещ и София, ето къде е по-евтино
  • Новини

Румънска медия сравни цените по магазините в Букурещ и София, ето къде е по-евтино

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
svdfvdfbgfbfbgfbfg.png

Цените на основните храни в Румъния са се увеличили с 40 процента през последните три години. Това показват данните на Националния статистически институт, цитирани от Диджи24.

Медията отбелязва, че за яйца, пиле, олио, картофи, брашно и захар хората плащат почти двойно повече в сравнение с 2021 г.

 

Докато Националният статистически институт на Румъния отчита ръст на цената на картофите от 83 процента, хората казват, че килограм от зеленчука вече им струва два-три пъти повече. В хипермаркет в Букурещ например цената започва от близо 3,3 леи (1,31 лв.) и може да достигне почти 5 леи (2 лв.), пише БТА.

Цената на пазарите варира около 4 леи (1,6 лв.). През 2021 г. килограм картофи е бил 1,77 леи (0,70 ст.).

Същата ситуация се случва и с други основни хранителни продукти, отбелязва Диджи24, като се позовава на данните на НСИ.

Пилешкото месо е поскъпнало с 81 процента за 3 години, доматите – с 55 процента. И ако преди три години за кошница, пълна с килограм пилешко месо, един килограм домати, един килограм картоф, един килограм захар, пакет брашно, бутилка олио, един сок и 10 яйца румънците са плашали около 50 леи (20 лв.), то сега сметката надхвърля 80 леи (31 лв.).

Според местните икономисти поскъпването идва и от факта, че внасяйки много храни, Румъния „внася“ и инфлацията от страните, откъдето идват стоките.

“Румъния все още произвежда достатъчно, за да осигури напълно вътрешното потребление само на два хранителни продукта: яйца и овче месо. За останалото ние сме в ръцете на вноса”, коментира за Диджи24 Кристиан Паун, професор по икономика.

Наскоро екип от телевизионното предаване “Агро журнал” по телевизия Диджи24 направи съпоставка на цените между Румъния и България и констатира, че у нас заплатите са по-ниски, но хранителните продукти са по-скъпи.

Журналистическата проверка в една от големите вериги магазини в София показа, че бутилка олио e 2,50 лв., килограм захар – 2,59 лв., два килограма брашно – 3,49 лв.

За сравнение, в голям супермаркет в Букурещ 2 пакета брашно се продават за  5,70 леи (2,28 лв.), бутилка олио струва 5,99 леи (2,39 лв.), а килограм захар е 4,45 леи (1,78 лв.)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Френски гигант търси 400 работници за новия си завод у нас
Next: Пенсионерите ликуват: Ето с колко увеличават парите им от 1 юли!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.