Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румънска медия сравни цените по магазините в Букурещ и София, ето къде е по-евтино
  • Новини

Румънска медия сравни цените по магазините в Букурещ и София, ето къде е по-евтино

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
svdfvdfbgfbfbgfbfg.png

Цените на основните храни в Румъния са се увеличили с 40 процента през последните три години. Това показват данните на Националния статистически институт, цитирани от Диджи24.

Медията отбелязва, че за яйца, пиле, олио, картофи, брашно и захар хората плащат почти двойно повече в сравнение с 2021 г.

 

Докато Националният статистически институт на Румъния отчита ръст на цената на картофите от 83 процента, хората казват, че килограм от зеленчука вече им струва два-три пъти повече. В хипермаркет в Букурещ например цената започва от близо 3,3 леи (1,31 лв.) и може да достигне почти 5 леи (2 лв.), пише БТА.

Цената на пазарите варира около 4 леи (1,6 лв.). През 2021 г. килограм картофи е бил 1,77 леи (0,70 ст.).

Същата ситуация се случва и с други основни хранителни продукти, отбелязва Диджи24, като се позовава на данните на НСИ.

Пилешкото месо е поскъпнало с 81 процента за 3 години, доматите – с 55 процента. И ако преди три години за кошница, пълна с килограм пилешко месо, един килограм домати, един килограм картоф, един килограм захар, пакет брашно, бутилка олио, един сок и 10 яйца румънците са плашали около 50 леи (20 лв.), то сега сметката надхвърля 80 леи (31 лв.).

Според местните икономисти поскъпването идва и от факта, че внасяйки много храни, Румъния „внася“ и инфлацията от страните, откъдето идват стоките.

“Румъния все още произвежда достатъчно, за да осигури напълно вътрешното потребление само на два хранителни продукта: яйца и овче месо. За останалото ние сме в ръцете на вноса”, коментира за Диджи24 Кристиан Паун, професор по икономика.

Наскоро екип от телевизионното предаване “Агро журнал” по телевизия Диджи24 направи съпоставка на цените между Румъния и България и констатира, че у нас заплатите са по-ниски, но хранителните продукти са по-скъпи.

Журналистическата проверка в една от големите вериги магазини в София показа, че бутилка олио e 2,50 лв., килограм захар – 2,59 лв., два килограма брашно – 3,49 лв.

За сравнение, в голям супермаркет в Букурещ 2 пакета брашно се продават за  5,70 леи (2,28 лв.), бутилка олио струва 5,99 леи (2,39 лв.), а килограм захар е 4,45 леи (1,78 лв.)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Френски гигант търси 400 работници за новия си завод у нас
Next: Пенсионерите ликуват: Ето с колко увеличават парите им от 1 юли!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.